Bevacqua et S. c. Bulgarie (no 71127/01), 12 juin 2008
Първата жалбоподателка се омъжва за г-н Н. през 1995 г. и ражда сина си – втория жалбоподател, през януари 1997 г. По-късно отношенията между съпрузите се влошават, съпругът става агресивен и на 1 март 2000 г. жалбоподателката напуска семейния дом със сина си, премества се в апартамент на родителите си и подава молба за развод. В нея тя прави искане и за определяне на привременни мерки за упражняване на родителските права, като посочва, че г-н Н. често използва обиден език, бие я „без причина“ и не допринася за бюджета на домакинството. На 7 март районният съдия разглежда исковата молба и определя дата на първото заседание за 11 април, но не се произнася по молбата за привременните мерки. Междувременно детето е отвлечено от бащата, върнато на майката, след което тя е настанена временно в кризисен център, но по оплакване на съпруга, че е отвлякла сина си до инспектор в Детска педагогическа стая, тя е принудена да се върне в София. След среща в присъствието на инспектора е постигнато споразумение детето да остане един месец при бащата, а след това при майката. Съдът не се произнася по искането за привременни мерки и на проведеното заседание през юни 2000 г., когато съпругът отново не се явява. Преди заседанието на 12 септември жалбоподателката отправя отново искане за определяне на привременни мерки, изтъквайки, че съпругът не се грижи добре за детето и че неколкократно е упражнил насилие над нея, но оплакванията й до полицията са оставени без последици. Съдът постановява, че ще се произнесе по привременните мерки не в предстоящото заседание, а през октомври. До януари 2001 г. районният съд провежда три заседания по привременните мерки без да се произнесе, като допуска събирането на нови доказателства. В провеждащото се редовно заседание по бракоразводното дело жалбоподателката оттегля искането си за привременни мерки и иска съдът да постанови разтрогването на брака, както и да се произнесе по всички останали искове /вкл. и относно родителските права/. С решение от 23 май 2001 г. районният съд се произнася относно развода и установява, че и двамата съпрузи са отговорни за провала на брака си. По-нататък съдът счита, че и двете страни са били добри родители, но, с оглед на ниската възраст на момчето, то се нуждае от майка си. Това решение е оставено в сила от въззивната инстанция на 21.03.2002 г.
Европейският съд не установява нарушение на чл. 6§1 относно неразумния срок, в който е бил решен спорът за привременните мерки, защото разглежда оплакванията в светлината на чл. 8 и намира, че е допуснато нарушение на този текст.
