Bochev v. Bulgaria (Application no. 73481/01), решение от 13 ноември 2008 г.
На 9 май 1998 г. жалбоподателят е задържан под стража за извършено тежко умишлено престъпление. С присъда от 14 октомври 2005 г. Софийският градски съд го признава за виновен и го осъжда на лишаване от свобода за срок от 30 години.
Докато е задържан под стража цялата му поща, включително тази с неговите адвокати, е била наблюдавана. На 17 юни 2002 г. жалбоподателят моли Върховния административен съд да обезсили определени разпоредби от Наредба № 2 за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, които, според него нарушават наред с другото, неговата свобода на кореспонденция. В окончателно решение от 19 юли 2002 г. Върховният административен съд отхвърля молбата му. През 2006 г., след като Конституционният съд обявява за противоконституционни определени разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията именно по повод нарушаването на правото на неприкосновеност на кореспонденцията, законът и правилникът за приложението му са изменени, а Наредба № 2 е отменена изрично.
Европейският съд намира, че оплакването за незаконосъобразен контрол върху кореспонденцията на жалбоподателя с неговите адвокати е допустимо, защото решенията на Конституционния съд и на 5-членния състав на ВАС, който отменя текстове от наредбата, сами по себе си, въпреки че очевидно слагат край на накърняването на правата на жалбоподателя, не му предоставят каквото и да било удовлетворение във връзка с наблюдението на неговата кореспонденция до този момент. Съдът взема предвид и факта, че жалбата от страна на жалбоподателя срещу Наредба № 2 за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража е била отхвърлена от Върховния административен съд.
Съдът приема, че между април 1999 г. и декември 2000 г. и между юни 2002 г. и април 2006 г. намесата в упражняването на правото на свобода на кореспонденцията на жалбоподателя не е „в съответствие със закона“ и е в нарушение на параграф 2 от член 8 от Конвенцията. По отношение на периода преди април 1999 г., когато намесата се основава на член 19, ал. 2 от Наредба № 12, Съдът отбелязва, че е спорно дали тази разпоредба е съвместима с член 34, ал. 2 от Конституцията, която изисква съдебно разрешение за контрол на кореспонденцията Наред с това Правителството не е обяснило каква е законната цел, преследвана със систематичното прихващане на цялата досъдебна неюридическа кореспонденция на задържаните лица. Властите не са се и опитали да приведат каквито и да е аргументи, показващи защо този контрол се счита за „необходим в едно демократично общество“ за нейното постигане. Поради това Европейският съд установява нарушение на чл. 8.
Съдът установява нарушения и на чл. 5§3, чл. 5§4 и чл. 5§5.