Boychev c. Bulgarie (requête no 59667/14),15 novembre 2022
/решение на комитет/
Жалбата е по повод присъдените прекомерно големи юрисконсултски възнаграждения на ответни държавни учреждения в производство по чл. 1 от ЗОДОВ.
Жалбоподателят предявява иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община и МРРБ, които поради бездействието си са станали причина да претърпи пътна злополука, застрашаваща живота му. Той претендира 5000 лв за неимуществени и 305 лв за имуществени вреди. С решение от 17.12.2012 г. Софийският районен съд установява, че властите не са изпълнили задълженията си да обезопасят уличното движение и са причинили на жалбоподателя неимуществени вреди поради причинения му страх и безпокойство, които той е изпитал. Ответниците са осъдени да му заплатят 1000 лв за неимуществени вреди, както и 333 лв за разноски. Жалбоподателят е осъден да заплати съответно 459.78 лв за юрисконсултско възнаграждение на ответниците върху отхвърления размер на своите искови претенции.
Решението е обжалвано пред СГС от жалбоподателя както относно размера на присъдено обезщетение, така и по повод осъждането му да заплати твърде голяма сума за разноски с оглед уважения размер на неговата претенция. С решение от 22.10.2013 г. СГС оставя в сила решението на долната инстанция и осъжда жалбоподателя да заплати на всеки един от въззиваемите за процедурата пред него по 380 лв. Той не се произнася по възражението на жалбоподателя за прекомерно големия размер на присъдените разноски от първата инстаниця. Жалбоподателят депозира молба за допълване на решението му в частта за разноските, но СГС я отхвърля с мотива, че не е компетентен да се произнесе, тъй като по това оплакване, депозирано с жалбата срещу първоинстанционното решение, се е произнесъл вече с решението си по същество. Съдът посочва, че това негово решение подлежи на касационен контрол. Жалбата не е допусната до касация с мотива, че всяка от исковите претенции на жалбоподателя е под 5 000 лв, което я прави недопустима за касационен контрол.
Европейският съд припомня, че основните принципи, засягащи задължението за заплащане на държавни такси и разноски от насрещната страна, включително и за представителство на държавата от неин представител и ефекта на това задължение върху правото на достъп до съд, са анализирани в редица негови решения – Stankov c. Bulgarie (no 68490/01, §§ 50, 52, 54 et 55, 12 juillet 2007), Klauz c. Croatie (no 28963/10, §§ 77, 81‑84, 86 и 88, 18 juillet 2013), и Čolić c. Croatie (no 49083/18, §§ 42-44, 18 novembre 2021). Непремерено високите размери на разноските по принцип могат да повдигнат проблем за достъпа до съд в случаи, когато страната е спечелила спора въз основа на своя граждански иск, но не в пълния му размер. В такава хипотеза би следвало да се представят сериозни мотиви, с които да се обоснове фактът, че разходите по производството са равни или надвишават присъденото на ищеца обезщетение.
В настоящия случай Съдът констатира, че претенцията на жалбоподателя е била приета за основателна, установена е била отговорността на публичните власти, както и че произшествието е било в причинна връзка с увреждането, но е била присъдена едва 1/5 от претендираната сума. Както от делото, така и от аргументите на Правителството, не се установява, че тази сума е била силно завишена и нереалистична. Същевременно присъденото обезщетение от 500 евро е по-ниско от осъждането му да заплати разноски в размер на 550 евро, което би било допустимо, ако са налице сериозни причини.
Съдът констатира, че както съдилищата, така и Правителството, са се ограничили да се обосноват единствено с автоматичното прилагане на закона, свързан с възстановяването на разноските без да представят убедителни аргументи относно тяхната пропорционалност. Така, от една страна, приложението на чл. 78, ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на жалбоподателя да възстанови разноски, направени от ответниците, които са публични образувания, за тяхното представителство от техни юристи в размер, по-висок от отколкото обезщетението, което е присъдено на жалбоподателя като компенсация за претърпените неимуществени вреди. От друга страна, националните съдилища не са извършили никаква преценка на пропорционалността, когато са били призовани да направят това, въз основа на съображения за справедливост и от аргумента на жалбоподателя, основан на решението по делото Stankov c. Bulgarie. Съдът счита, че тези обстоятелства са довели до налагане на жалбоподателя на ограничение на правото му на достъп до съд, което е непропорционално на преследваната от закона цел.
Поради това е установено нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията.