Boykanov c. Bulgarie(Requête no 18288/06), 10 November 2016
Жалбоподателят спечелва гражданско дело срещу земеделска кооперация за сумата от 1232 лева, снабдява се с изпълнителен лист и по негово искане е образувано изпълнително дело от държавен съдебен изпълнител при РС гр. Мездра. Като способ за събиране на вземането е посочено наред с другото и изнасяне на публична продан на 10 тона жито, един трактор и машина за товаране, които са принадлежали на длъжника. С протокол от 27 май 2004 г. съдебният изпълнител отказва да уважи тези искания, посочвайки, че машините са продадени на друго юридическо лице, а запорираните 10 тона пшеница не са открити в складовете на длъжника. На 18 юни 2004 г. жалбоподателят депозира в канцеларията на съдебния изпълнител писмо, адресирано до него, в което посочва, че с бездействията си последният е нарушил редица разпоредби на ГПК и е показал, че стои над закона и за него изпълнителният лист няма никаква стойност. Това писмо дава основание на съдебния изпълнител да инициира частно наказателно производство за клевета на длъжностно лице. С присъда от юни 2005 г. районният съд признава жалбоподателя за виновен за обида на длъжностно лице, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административна санкция – глоба в размер на 500 лв на основание чл. 78а НК, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 1 500 лв и разноски по делото 300 лв. Решението е оставено в сила от окръжния съд. След влизането му в сила срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело и макар че пенсията му е 269 лв, от нея са му удържани суми, за да заплати задълженията си. Към 2008 г. той успява да погаси 2447 лв. от дълга си.
Жалбоподателят повдига оплакване за нарушаване на правото му на свобода на изразяване, защитено от чл. 10 на Конвенцията.
Анализът на Съда се основава на критерия на пропорционалността – дали наложената на жалбоподателя санкция е била необходима в едно демократично общество и дали тя съответства на характера на неговата простъпка. Той констатира, че писмото, заради което е осъден, е депозирано в канцеларията на съдебния изпълнител. В него са се съдържали критики към работата на това длъжностно лице, но е нямало нападки от личен характер. Доколкото това писмо не е било адресирано до висшестоящи в йерархията органи, нито до други държавни институции, в чиито правомощия влиза получаването и проверката на такива жалби срещу изпълнението на съдебни актове, той намира за подходящо да го разгледа в светлината на своята практика, която е утвърдена по делата Zakharov c. Russie, no 14881/03, § 23, 5 octobre 2006 ; Kazakov c. Russie, no 1758/02, § 26, 18 décembre 2008 ; Bezymyannyy c. Russie, no 10941/03, § 41, 8 avril 2010 ; Siryk c. Ukraine, no 6428/07, § 42, 31 mars 2011 ; Marinova et autres c. Bulgarie, nos 33502/07, 30599/10, 8241/11 et 61863/11, §§ 86-90, 12 juillet 2016).С други думи, той извършва преценката си от гледна точка на защитата на правото на жалбоподателя да се оплаква от неправомерни действия на един държавен служител. Макар и в писмото да са се съдържали редица недоказани фактологични твърдения, Съдът отбелязва, че те са били израз на безсилието на жалбоподателя при сблъскването му с трудностите по изпълнението на съдебното решение, което е било в негова полза. Същевременно според преценката му злепоставянето на доброто име на съдебния изпълнител е било с много ограничен ефект, защото писмото е било прочетено само от двама души. Наред с това Европейският съд отбелязва, че в контекста на другите релевантни обстоятелства общата сума на наложената санкция и присъденото обезщетение за неимуществени вреди на частния тъжител изглеждат непропорционални от гледна точка на уязвимото социално положение на жалбоподателя, който е бил пенсионер и е имал много ниски доходи, поради което е трябвало в продължение на месеци да изплаща дължимите суми. Те са се оказали по-високи от размера на вземането, което той се е опитвал да получи с посредничеството на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство.
На жалбоподателя е присъдено обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на нарушеното му право на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията.
