Bozhilov and Others v. Bulgaria(Application no. 56383/15), 5 septembre 2023
Решение на Комитет
Дело, подобно на Kostov and Others v. Bulgaria (nos. 66581/12 and 25054/15, 14 May 2020)
През 2013 г. Министерският съвет отчуждава два имота в околностите на София, собственост на жалбоподателите, с обща площ 4613 кв.м., за изграждане на път, като предоставя обезщетение от 4737 лева т.е. около 1,02 лв. на квадратен метър. Обезщетението не е изчислено на базата на цените на съпоставими имоти, тъй като се установява, че не е имало сделки с подобни имоти в периода, предшестващ отчуждаването. То е определено на основание Наредбата за изчисляване стойността на земеделските земи. С окончателно решение от 5 май 2015 г. Върховният административен съд потвърждава решението на Министерския съвет, включително относно размера на обезщетението. Той установява, че земята на жалбоподателите е „земеделска земя в рамките на урбанизирана територия“ и потвърждава, че наредбата е приложима, тъй като нито един имот от такъв тип не е бил предмет на сделки през съответния период, предшестващ отчуждаването.
Жалбоподателите повдигат оплакване за нарушение на правото им на мирно ползване на собствеността поради липсата на пропорционалност – твърде нисък размер на определеното им обезщетение.
За да оправдае присъденото обезщетение, Правителството се позовава на регламентацията в наредбата и твърди, че оценката е обективна. От своя страна жалбоподателите излагат редица аргументи, за да докажат неадекватността на размера на определеното им обезщетение. Те сочат, че техните имоти са били в непосредствена близост до търговски и промишлени обекти. Представят две експертни оценки, обсъждани в националното производство, но неприети от Върховния адмнистративен съд, съгласно които пазарната стойност на подобни имоти варира между 115 и 238 лв. Самите данъчни оценки на имотите им към датата на отчуждаване са били по-високи от определеното обезщетение и са варирали между 19 и 21 лв. За земи, отчуждени за същия инфраструктурен проект, намиращи се в същия регион, ВАС е присъдил по-високи обезщетения от 14 и 53 лв. Жалбоподателите представят и договор за наем от 2015 г. за имот в същия район, съгласно който цената на наема е била 1 лв на кв.м. – колкото присъденото им обезщетение за отчуждаването.
Съдът приема, че предоставената от жалбоподателите информация е достатъчна, за да заключи, че реалната пазарна стойност на тяхната отчуждена земя би могла да бъде значително по-висока от обезщетението, присъдено в националната процедура. По-специално, макар ВАС да не приема заключенията на двете експертни оценки, на които се позовават жалбоподателите, като отбелязва, че статутът на земята им е различен, Съдът не намира въпроса за такъв статут за конкретно релевантен. За него от значение е стойността на земята. В тази насока експертизите, описващи подобни парцели, ясно дават релевантни данни. Освен това,макар и стойността на земята на жалбоподателите за целите на данъчното облагане да не е непременно показателна за размера на пазарната цена, тук това е само един от елементите, на които се основава крайният извод на Съда. Разпоредбите на вътрешното законодателство, свързани с изчисляването на „еквивалентното“ обезщетение, не установяват съответствие между облагаемата стойност на земята и нейната пазарна стойност
Съдът заключава, че обезщетението, присъдено на жалбоподателите за тяхната отчуждена земя, не е разумно свързано със стойността на земята, което означава, че изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са били изпълнени и лишаването на жалбоподателите от тяхната собственост е непропорционална мярка. Поради това е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Жалбоподателите не са направили искане за присъждане на имуществени вреди. Присъдено им е обезщетение за неимуществени вреди.