Case Glas Nadezhda EOOD and Elenkov v. Bulgaria (Application no. 14134/02), 11 October 2007
Жалбоподателите се оплакват от отказа на компетентния орган да издаде на „Глас Надежда“ ЕООД лиценз за радиоразпространение, както и от отказа на Върховния административен съд да преразгледа по същество решението на този орган. Те твърдят, че по този начин са нарушени правата им гарантирани от членове 10 и 13 от Конвенцията.
Жалбоподателят бил член на Българската протестантска църква. През 2000 г. той решава да създаде дружеството „Глас Надежда“ ЕООД, чрез което е възнамерявал да получи лиценз за радиоразпространение за религиозна радиостанция. Тази инициатива е получила подкрепата на множество български и чуждестранни религиозни личности от различни вероизповедания, както и от дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет. На 16 август 2000 г., „Глас Надежда“ ЕООД се е обърнала към Държавната Комисия по Далекосъобщенията /ДКД/, за да получи лиценз за излъчване на радио станция предлагаща религиозни програми за християнското вероизповедание в района на град София, която, съгласно законовата процедура, съответно била препратена към Националния съвет за радио и телевизия /НСРТ/. След като разгледал молбата на 26 септември 2000 г., съветът я отхвърля с решение от 2 октомври 2000 г., което не е съобщено на „Глас Надежда“ ЕООД. С решение от 2 ноември 2000 г. ДКД отказва издаването на лиценз за радиоразпространение, позовавайки се на решението на НСРТ.
Опитите да се обжалват двете решения – на НСРТ и на ДКД, се оказали неуспешни. Според ВАС това на НСРТ не подлежало на съдебен контрол, а другото пък можело да се обжалва едва след като се оспори първото.
Съдът констатира, че отказът да се предостави на Глас Надежда ЕООД лиценз за радио разпространение е довел до намеса в правото на двамата жалбоподатели на свобода на комуникация на информацията и идеите. Ето защо той пристъпва към анализ дали тази намеса е била „предвидена от закона”, преследвала е една или повече легитимни цели според третото изречение на параграф 1 от член 10 или параграф 2 на този член, и дали е била „необходима в едно демократично общество”.
Съдът отбелязва, че намесата в правата на жалбоподателите на свобода на словото изцяло е резултат от решението на НСРТ, което, по силата на закона, се налага на ДКД , така че, съдът се ограничава в разглеждането си до това решение. Съдът отбелязва, че НСРТ не е провело никакво публично съвещание и, че неговите обсъждания са останали тайни, докато съдът е постановил на този орган да предаде на жалбоподателите копие от доклада от обсъжданията. Освен това, НСРТ не е обяснил в решението си, защо счита, че „Глас Надежда“ ЕООД не отговаря или отговаря само частично на някои от нейните критерии, а се е задоволил с обявяването, че това е така. Така, нито жалбоподателите, нито обществото са били информирани за начина по който НСРТ е използвал правомощията си да решава, за да откаже лиценз за радио разпространение
Тази липса на мотивация не е била преодоляна по време на процедурата по съдебен контрол, която е последвала, тъй като Върховният административен съд е обявил, че дискреционната власт на НСРТ не може да бъде обект на контрол.
Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на словото не е била предвидена от закона, както изисква чл. 10 от Конвенцията. При тези условия той е счел, че не е необходимо да се изследва дали тази намеса е преследвала легитимни цели и, ако се предположи, че да, дали е била пропорционална на преследваната цел.
Поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита, е установено и нарушение на чл. 13.
