Case of Кashavelov v. Bulgaria (Application no. 891/05), 20 January 2011
Жалбоподателят, изтърпяващ наказание доживотен затвор без право на замяна, повдига оплаквания за нечовешко и нехуманно третиране и драконовски ограничения на правата му на затворник поради това, че извън килията си е бил извеждан само с белезници (13 г.), било му е забранено да разговаря с други лишени от свобода, да участва в общи мероприятия и пр. Наред с това той бил държан сам в заключена килия с размери 1,9 на 4,05 метра. Той могъл да напуска килията само за ежедневната си едночасова разходка. През първите осем или девет месеца в затвора той се разхождал сам. След това му било разрешено да се присъедини към един или двама други затворници с доживотни присъди, но му било забранено да разговаря с тях. От октомври 2001 г. отново провеждал ежедневната си разходка сам, в бетонно ограждение, покрито с метална мрежа и размери 6,7 на 11 метра. Единствените други моменти, в които на жалбоподателя било разрешено да напуска килията си, били планираните посещения на санитарните възли за период от пет до десет минути два пъти дневно. Според него, това били единствените случаи, в които той можел да се запаси с питейна вода. По-късно му било разрешено да прекарва повече време за използване на санитарните възли. Освен това жалбоподателят твърди, че през първите шест месеца от престоя му в затвора той бил лишаван от едно от своите ежедневни хранения веднъж на всеки четири дни, а в началния период от около година и половина не му било позволявано да използва собствени чаршафи и възглавници.
Европейският съд се позовава на два доклада на Европейския комитет за забрана за изтезанията от 2006 (CPT/Inf (2008) 11) и 2008 г. (CPT/Inf (2010 г.) 29). Той счита, че доказателствата пред него не са достатъчни, за да заключи, че жалбоподателят е бил подложен на нечовешко и унизително отношение поради строгостта на неговия режим на задържане.
Що се отнася до системното поставяне на белезници, Съдът отбелязва, че то започва преди около тринадесет години, през декември 1997 г., и очевидно продължава и досега. Властите не посочват конкретни инциденти през този период, в които жалбоподателят да се е опитал да избяга или да нарани себе си или другиго. За Съда това, на което се позовават властите, не показва задължително наличието на риск от настъпването на такива инциденти. Той споделя становището на КПИ, че редовното поставяне на белезници на затворника в обезопасена среда не може да бъде считано за оправдано
Съдът намира нарушение на чл. 3 във връзка със задължителното придвижване на жалбоподателя с белезници извън килията, а другите оплаквания във връзка с материлно-правните аспекти на чл. 3 – за неоснователни поради тяхната недоказаност. Наред с това е констатирано нарушение и по повод прекомерната продължителност на наказателния процес и липсата на ефективно средство за защита в тази връзка.
