Case of Меcheva v. Bulgaria (Application no 323/04), 7 juin 2011
Жалбоподателката повдига оплакване за неефективността на проведеното разследване по повод смъртта на сина й на 6 юни 1998 г., когато той бил спрян като водач на МПС от полицейски патрул за рутинна проверка за употреба на алкохол. По твърдения на полицаите той изведнъж се е свлякъл на земята, а малко след това извиканият лекар е констатирал смъртта му. Два часа по-късно следовател от Столичната следствена служба се явява на мястото и прави оглед в присъствието на двама свидетели и с помощта на трима експерти, от които единият – криминалист, а другият – съдебен лекар. Извършени са необходимите процесуално-следствени действия, включително и оглед на трупа. Същия ден е образувано следствено дело срещу неизвестен извършител за склоняване към самоубийство. Назначената съдебно-медицинска експертиза установява оток на мозъка и употреба на алкохол в кръвта и урината в повишени количества. Заключението е за настъпила смърт поради отравяне с алкохол. На 10 юни 1998 г. преписката е изпратена на военната прокуратура в София. През октомври адвокатът на жалбоподателката прави искане да бъдат извършени допълнителни следствени действия: да бъдат разпитани лицата присъствали на мястото на инцидента, както и допълнителна медицинска експертиза от друг експерт, която да обясни наличието на хематом на черепа на починалия. Тези искания са уважени и са разпитани както полицаите, така и извиканият по спешност лекар. Назначена е допълнителна медицинска експертиза. На 9 юли 1999 г. четиримата експерти изготвят доклада си. Въз основа на документите в преписката и на хистологичния анализ на пробите, взети от тялото, експертите стигат до заключението, че смъртта се дължала на остра сърдечна недостатъчност, предизвикана от инфаркт; последният бил предизвикан на усложнение на артериосклерозата на коронарните артерии, констатирана с хистологичните анализи. Измененията на тъканно ниво, констатирани в сърцето, белите дробове и мозъка, доказвали ясно, че смъртта е била причинена от инфаркт. Проведеното изследване на кръвта по дрехите на починалия се оказва неуспешно (не е могла да се вземе ДНК проба) поради лошото им съхранение. С постановление от 14 април 2000 г. военният прокурор стига до заключението, че г-н Тодоров е починал вследствие на инфаркт, настъпил по време на проверка, направена му от полицейски патрул, и че полицаите, които са присъствали на местопроизшествието, са направили всичко необходимо, за да го реанимират. Следват поредица от жалби срещу постановленията на военния прокурор. С решение от 24 юли 2003 г. военният съд в София констатира, че наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител, е прекратено от Софийски градски съд. Съдът отхвърля жалбата на жалбоподателката и прекратява производството.
Жалбоподателката твърди, че разследването, водено от прокуратурата и военния следовател, което е имало за цел да изясни обстоятелствата около смъртта на сина й, не е било достатъчно ефективно. Тя счита, че множеството пропуски на органите, отговорни за разследването, правят съмнително заключението им, че смъртта на Александър Тодоров се дължи на инфаркт.
Европейският съд припомня, че съгласно установената му практика задължението да бъде проведено ефективно разследване е налице и когато не е установено, че смъртта е предизвикана от държавен служител. Тук не става дума за задължение за резултат, а за средства. Ефективността на разследването изисква властите да предприемат всички възможни действия, за да осигурят събирането на доказателства относно съответните факти, в това число, наред с останалото, показания на очевидци, експертизи и, когато е целесъобразно, аутопсия, която е в състояние да осигури ясна и пълна представа за раните и обективен анализ на клиничните заключения, и по-специално на тези относно причината за смъртта. Всеки недостатък на разследването, който отслабва неговата способност да установи причината за смъртта или отговорностите, рискува да го отклони от този стандарт. В този контекст имплицитно се извежда изискване за бързина и разумно усърдие.
В конкретния случай наказателното производство е било образувано в деня на смъртта на лицето и всички следствени действия, извършени в неговите рамки, са осъществени до 14 април 2000 г., датата, на която военната прокуратура е приела, че не е налице основание за търсене на наказателна отговорност на полицаите и че смъртта се е дължала на остра сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила вследствие на инфаркт. Жалбоподателката не е порвдигнала въпрос относно липсата на независимост и безпристпрастност, а и Съдът не намира че тези принципи са били нарушени. Органите на следствието са събрали няколко вида доказателства, които са допринесли да се изяснят събитията около смъртта на сина на жалбоподателката и да се определи точната причина за неговата смърт. Съдът не споделя позицията на жалбоподателката, според която противоречието между двата медицински доклада хвърля съмнение относно достоверността на заключенията на колективната експертиза, мотивирала решението за прекратяване на следствието. Той отбелязва, че докладът от втората медицинска експертиза е изготвен от колектив от четирима специалисти, в това число съдебният лекар, който е извършил аутопсията на тялото. За да оформят становището си, експертите са разполагали с всички събрани по време на следствието доказателства, както и с резултатите от хистологичния анализ на взетите проби от вътрешните органи на тялото на починалия в деня на неговата аутопсия. В резултат на това заключенията на четворната експертиза са били много по-достоверни от хипотезата, изложена от съдебния лекар след аутопсията.
Съдът счита, че заключението на следствените органи, според което в дадения случай не става дума за насилствена смърт, не изглежда нито прибързано, нито лишено от основание.
В заключение, след като взема предвид всички относими към дадения случай обстоятелства, Съдът достига до извода, че разследването на обстоятелствата около смъртта на сина на жалбоподателката е удовлетворило критериите за ефективност, наложени от процесуалния аспект на чл. 2.
