Case of Asen Kostov v. Bulgaria (Application no 48445/06), 26 March 2013
Жалбоподателят бил осъждан многократно за различни престъпления в периода 1991 – 1998 г. През октомври 2003 г. той се признава за виновен по повод извършена от него кражба, подписва споразумение и е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което започва да изтърпява две седмици по-късно. През декември 2003 г. районният съд в Пловдив определя общо наказание на жалбоподателя по 4 влезли в сила присъди в размер на 2 г. лишаване от свобода, което е обжалвано пред Окръжния съд. С решение от 10 май 2004 г. съдът определя едно общо наказание по две от присъдите в размер на 1 г., като постановява, че то вече е изтърпяно към 28 април 2004 г. Що се отнася до другите две присъди, той посочва, че жалбоподателят би имал интерес да се направи кумулаци и по тях, обаче това е от компетентността на друг съд. Жалбоподателят депозира молба да бъде спряно изпълнението на присъдата му, но прокуратурата отказва поради това, че срещу него има и други висящи наказателни производства. Той е освободен едва на 1 юни 2004 г., когато решението от 10 май 2004 г. влиза в сила, макар че то нито е обжалвано, нито протестирано. През 2006 г. влиза в сила и следващо решение на Окръжния съд по друга серия дела срещу жалбоподателя, с които му е наложено наказание от 1 г. и 3 месеца лишаване от свобода. По заведеното гражданско производство на основание чл. 2 от ЗОДОВ по повод незаконното му лишаване от свобода след 10 май 2004 г. националните съдилища приемат, че исковата претенеция е неоснователна.
Съдът установява нарушение на чл. 5§1 поради това, че отказът на прокуратурата да освободи жалбоподателя веднага след постановеното решение от 10 май 2004 г. е незаконен, тъй като не се основава на съдебен акт, а на очакването да бъде постановено ново решение по повод на други влезли в сила присъди . Доколкото е установено нарушение на този текст и при липсата на уважен иск по чл. 2 от ЗОДОВ съдът установява нарушение и на чл. 5§5.