Case of Askon v. Bulgaria (Application no. 9970/05), 16 October 2012
Дружеството-жалбоподател провело успешен граждански процес, в хода на който доказало, че не дължи възстановяването на заема, изтеглен от държавното дружество през 1989 г., чийто правоприемник било то, поради погасяване на вземането по давност. Към 2000 г., съгласно писмо на Агенцията за държавни вземания, дружеството-жалбоподател дължало над 4 млн USD – главница и лихва. Двете инстанции – Софийският градски съд и Софийският апелативен съд, не само уважили установителния иск, но присъдили направените по делото разноски и заплатените хонорари. Междувременно, в хода на касационното производство дружеството променило седалището си от Асеновград в София и избрало нов изпълнителен директор, като промените били надлежно отразени във фирменото му дело. Решенията на първоинстанционния и въззивния съд били оставени в сила и от ВКС. Касационната инстанция обаче отказала да уважи искането за присъждане на разноските в размер на 256 717 USD, изтъквайки, че ищецът по делото и претендиращият заплащането на разноските са две различни юридически лица, тъй като имали различни седалища и различни изпълнителни директори. Дружеството-жалбоподател депозирало искане на основание чл. 192, ал.4 от ГПК (отм.) да бъде допълнено решението на ВКС, като представило множество доказателства, удостоверяващи идентичността на двете дружества. В молбата си то посочило, че в самото дело се съдържат писмени доказателства, като данъчна регистрация, регистрация по БУЛСТАТ и др., които безспорно удостоверяват идентичността му с ищеца, а и през цялото време то е представлявано от един адвокат и адресът за призоваване е един и същ. С решение от 6 септември 2004 г. ВКС оставя без уважение искането за допълване на решението в частта му за разноските поради това, че дружеството не е представило своевременно доказателствата си. Европейският съд приема, че изводите на ВКС са твърде формалистични и поставят дружеството-жалбоподател в неизгодна позиция без да му се даде възможност да се защити и представи своите доводи. Съдът изтъква, че в хода на проведеното съдебно заседание във връзка с водения исков процес ВКС очевидно не е изразил съмнение кой е ищецът по делото и не е поискал представянето на нови доказателства нито с оглед промененото седалище, нито по повод избора на нов изпълнителен директор. В протокола било записано, че страна е „Аскон“ АД-София, представлявана от адвокат, който е упълномощен от изпълнителния директор на дружеството. Съдът отбелязва наред с това, че националното законодателство не задължава страните да уведомят съда при такъв вид промени. Ето защо дружеството не би могло да предполага, че биха възникнали съмнения относно идентичността му. Европейският съд изтъква наред с това, че е твърде странно да бъде уважен иск, предявен от едно дружество, а да се отхвърли искането за разноски, направено от същото, само защото изведнъж възниква съмнение, че това е друг правен субект.(§29) По негово мнение, ако ВКС е имал съмнения в правосубектността на тази страна, той е могъл или да поиска допълнителни разяснения и доказателства, или да направи справка в общодостъпните регистри. Вместо това касационната инстанция се е задоволила да се позове на процедурните правила на ГПК, не разрешаващи представянето на нови доказателства в процедурата по чл. 192 (4). Този формалистичен подход на Върховния касационен съд (изрично посочен в §32) дава основание на Европейския съд да достигне до извода, че е било нарушено правото на дружеството-жалбоподател на справедлив съдебен процес.
Европейският съд постановява, че в конкретния случай най-справедливото обезщетение би било спорът относно дължимите разноски да бъде преразгледан на основание чл. 303 (1), т. 7 от ГПК.
