Case of Barborski v. Bulgaria (Application no 12811/07),26 March 2013
С две влезли в сила присъди – съответно през ноември 2004 г. на Габровския районен съд и през май 2005 г. на Кърджалийския районен съд жалбоподателят бил осъден на различни срокове лишаване от свобода. През 2005 г. той сезирал Кърджалийския окръжен съд да му бъде определено общо наказание на осн. чл. 25 от НК. С решението си от юли 2005 г. съдът определил общо наказание от 3 г. и 6 месеца, от което приспаднал периода на предварителното задържане, както и вече изтърпяното наказание и постановил, че към 1 юли 2005 г. жалбоподателят е изтърпял изцяло наложеното му наказание и следва да бъде освободен. Решението влязло в сила на 29 септември. Прокуратурата сезирала затворническите власти в Софийския затвор, че жалбоподателят следва да бъде освободен. Те не изпълнили разпореждането, тъй като счели, че е допусната грешка в изчисляването на сроковете и на практика задържането в хода на досъдебното производство е приспаднато два пъти. В този смисъл те написали писмо до Върховната касационна прокуратура, която разпоредила на прокуратурата в Кърджали да поиска тълкуване на решението. Искането било отхвърлено от съда на 2 декември 205 г. Едва на тази дата жалбоподателят бил освободен от затвора.
През април 2006 г. ВКП внесла искане за възобновяване на производството пред ВКС. С решение от октомври 2006 г. решението на Окръжния съд за кумулация било отменено, тъй като ВКС констатирал, че периодът на предварителното задържане бил взет предвид при определяне на наказанието по втората присъда и повторно – при определянето на общото наказание. През януари 2007 г. жалбоподателят бил отново задържан и върнат в затвора, за да изтърпи остатъка от присъдата си.
Съдът не приема възраженията на Правителството за това, че жалбата е следвало да се подаде веднага след освобождаването на жалбоподателя през декември 2005 г., а той е сторил това едва през април 2007 г. , тъй като жалбоподателят е преценил, че е разумно да изчака изхода на процедурата по възобновяване на производсвото. Отхвърлено е и второто възражение, отнасящо се до неизчерпването на вътрешно правните средства за защита, тъй като в хипотези като настоящата няма практика да се уважават искове по ЗОДОВ.
Съдът изтъква, че затворническите власти не могат да се разглеждат като „компетентен съд“ по смисъла на чл. 5§1а и тяхното решение да не освобождават жалбоподателя от затвора не може да бъде основание за задържането му. (§43) Те не могат по своя преценка да удължават срока на изтърпяване на наказанието. Дори и впоследствие решението за определянето на общо наказание да е било отменено и срокът между октомври и декември да е бил приспаднат от ВКС, Съдът приема, че преди окончателното решение на ВКС от октомври 2006 г. преценката на прокуратурата и на затворническата администрация не са били достатъчни, за да оправдаят пост фактум задържането на жалбоподателя цели два месеца и 11 дни.
