Case of Biser Kostov v. Bulgaria (Application no 32662/06),10 January 2012
Жалбоподателят е повдигнал оплакване за неефективността на проведеното разследване по повод нанесените му средни телесни повреди от страна на собственик на супермаркет и неговия управител, които са го заподозряли (както се оказва впоследствие неоснователно), че е откраднал малка бутилка водка на стойност 1.20 лв. В резултат на побоя той е приет в болница с 10 счупени ребра,увреждания на белите дробове и бъбреците и други тежки контузии, където претърпява сериозна операция и престоява две седмици. Срещу извършителите не е повдигнато обвинение за причинените му средни телесни повреди. С четири последователни и идентични по мотивите си постановления прокурор от Окръжната прокуратура в Ямбол прекратява производството с мотива, че не са налице достатъчно доказателства, че именно посочените от жалбоподателя лица са му причинили уврежданията. Всяко от постановленията е отменяно от четирима различни съдии от Окръжния съд с мотива, че са незаконосъобразни и необосновани. По искане на едно от уличените лица на осн. чл. 239а НПК (отм.) съдът определя двумесечен срок за внасяне на обвинителен акт в съда или прекратяване на производството. В този срок такъв не е изготвен и на 09.02.2006 г. наказателното производство е прекратено. Съдът установява нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 поради неизпълнението на позитивните задължения на държавата. Той изтъква, че когато оплакването е свързано с упражняването на насилие от частни лица, задължението на държавите,произтичащо от чл. 1 на Конвенцията, се състои в това да проведат независимо официално разследване по случая. По делото на жалбоподателя такова не само че не е проведено, но е отхвърлена жалбата му за отвод на предубедения прокурор, а извършената проверка от страна на Върховната касационна прокуратура не приключва с мнение за налагане на дисциплинарна отговорност на прокурора (междувременно повишен в ранг и длъжност), тъй като според неговия пряк р ъководител, той бил добър професионалист, а отказът да се повдигне обвинение в конкретния случай не бил умишлен.
Към решението е приложено допълващо становище на съдиите Калайджиева и Гаетано, които намират, че Съдът е следвало да констатира не само липсата на ефективност на разследването, но преди всичко – на такова разследване, което е в състояние да доведе до установяване отговорността на съответните лица с цел тяхното наказване. Те изтъкват, че подобно толериране на насилието, нахвърлящо пределите на чл. 3 от страна на властите, подкопава общественото доверие в законността и върховенството на закона.
