Case of Bonevа v. Bulgaria (Application no. 53820/00), 16 November 2006
Жалбоподателката била завеждащ финансовата служба в община Кирково. На 28 септември 1999г. срещу нея било образувано предварително следствие и тя била задържана. След като припаднала, тя била освободена още същия ден и била заведена за лечение в медицинско заведение.
На 30 септември 1999 г. на жалбоподателката е повдигнато обвинение в присвояване на средства и злоупотреба със служебно положение. Тя е задържана под стража с решение на следователя, одобрено от Районна прокуратура – Кърджали. На 4 октомври 1999г. жалбоподателката подава жалба срещу задържането си.
На 8 октомври 1999г. тя участва в заседание пред Окръжен съд – Кърджали в контекста на разглеждането на нейната жалба. Съд я отхвърля на основание на това, че тя е обвинена в тежко престъпление, което води до задължително задържане.
В отговор на друга жалба срещу задържането й, на 21 октомври 1999г. Кърджалийският окръжен съд освобождава жалбоподателката под гаранция, защото констатира, че нейният син е развил заболяване в резултат от задържането на неговата майка.
С присъда от май 2004 г., влязла в сила, жалбоподателката е оправдана.
Съдът не приема възраженията на Правителството, че съдебният контрол върху мярката за неотклонение бил своевременно осъществен, защото по нейна жалба тя била изправена пред съд на 8 октомври. Той подчертава, че съдебният контрол по член 5 § 3 от Конвенцията трябва да е незабавен и автоматичен – т.е. да не бъде поставян в зависимост от жалби на самите задържани лица. Съдът отбелязва, че по делото Brogan and Others (решение от 29 ноември 1988г., серия A № 145-B, стр. 33, § 62) той е постановил, че оправдано задържане под стража в полицията, което е продължило четири дни и шест часа, без съдебен контрол, е в нарушение на изискването за незабавност. Като прилага тази обосновка по настоящото дело, едно задържане, продължило осем дни без съдебен контрол, също трябва да се счита за нарушение на изискването за незабавност по член 5 § 3 на Конвенцията. Освен това жалбоподателката е била доведена пред съдия на 8 октомври 1999г. едва в резултат от подадената от нея жалба срещу задържането й, а не по ангажимент на властите.
Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за това, че властите не са довели жалбоподателката незабавно пред съдия или друго служебно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции след задържането й на 30 септември 1999 г.
