Case of Bonev v. Bulgaria (Application no. 60018/00), 8 June 2006
На неизвестна дата в края на септември или началото на октомври 1998 срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство за това, че жестоко е пребил свой познат на строителна площадка като така е причинил смъртта му през един от следващите дни. В хода на досъдебното производство са разпитани двама свидетели в отсъствието на жалбоподателя, които са очевидци на инцидента. На жалбоподателя е назначен служебен защитник. Предявено му е обвинение по чл. 124 НК. В съдебната фаза той не е представляван от адвокат. Двама от свидетелите, разпитани в досъдебното производство, не са открити и поради това са прочетени техните показания, дадени в досъдебната фаза. Жалбоподателят е признат за виновен и осъден от Бургаския окръжен съд на 10 г. лбишаване от свобода. Жалбоподателят обжалва присъдата и прави искане да бъдат призовани и разпитани свидетелите, които не са били изслушани от първоинстанционни ясъд, но въззивната инстанция оставя искането без уважение. Съдът приема, че тези двама свидетели са били скитници, не са имали постоянен адрес и е било невъзможно да бъдат открити, за да бъдат призовани. Освен това, жалбоподателят се е съгласил показанията им да бъдат прочетени, не е оспорил, че е пребил жертвата и се е признал за виновен. Съдът постановява, че вината на жалбоподателя е установена по категоричен начин въз основа на показанията на свидетелите, признанията на жалбоподателя и заключенията от аутопсията на жертвата. В жалбата си пред ВКС жалбоподателят посочва, че правото му на защита е било накърнено, защото съдът не е направил необходимото, за да призове и изслуша свидетелите на престъплението, а самият жалбоподател не е могъл лично да ги разпита. Независимо то аргументите му ВКС оставя в сила присъдата.
Съдът посочва, че първият въпрос, по който трябва да се вземе решение, е дали съгласявайки се с прочитането на показанията на двамата свидетели, които без съмнение са “свидетели, свидетелстващи срещу него” за целите на чл. 6 § 3 (d) на процеса, жалбоподателят се е отказал от правото си да ги разпита. По този въпрос Съдът подчертава, че отказът от право, гарантирано от Конвенцията, доколкото това е допустимо, трябва да се установи по недвусмислен начин. В случая, като взема предвид, че жалбоподателят не е бил представляван от адвокат и че не е ясно доколко е бил наясно с правата, които има в хода на едно наказателно производство, съдът достига до извода, че жалбоподателят не се е отказал то правото си да разпита свидетелите срещу себе си. Съдът по-нататък анализира въпроса дали използването на тези показания, дадени в досъдебното производство, в съчетание с невъзможността на жалбоподателя да участва в разпита или да изиска техния разпит в съдебната зала, представлява нарушение на правото на жалбоподателя на справедлив процес. „По правило, тези права предполагат адекватна и подходяща възможност на обвиняемия да оспори и разпита свидетелите, свидетелстващи срещу него или когато дават показания, или на по-късен етап от производството ( Delta v. France, решение от 19 декември 1990, серия A no. 191‑A, p. 16, § 36; Mild and Virtanen v. Finland, no. 39481/98 и 40227/98, § 42, 26 юли 2005). В случай че невъзможността да се участва в разпита на свидетелите или да се изиска разпита им, се дължи на факта, че те не са се явили, властите трябва да положат разумно усилие, за да осигурят присъствието им (Artner, p. 10, § 21 in fine; Delta, p. 16, § 37; Rachdad v. France, no. 71846/01, § 25, 13 ноември 2003). И накрая, присъдата трябва да не е основана само или по решаващ начин на показанията на свидетели, които жалбоподателят не е имал възможност да разпита сам или да изиска разпита им или при следствието, или при процеса (Artner, p. 10, § 22; Delta, p. 16, § 37; Isgrò v. Italy, решение от 19 февруари 1991, серия A no. 194‑A, p. 13, § 35 in fine; Solakov v. the former Yugoslav Republic of Macedonia, no. 47023/99, § 57 in fine, ECПЧ 2001‑X; и Rachdad, § 23 in fine).»(§43)
Съдът намира нарушение на чл.6§3d и чл. 6§1 поради това, че присъдата на жалбоподателя е била постановена без властите да направят достатъчни усилия да открият и разпитат единствените очевидци на извършеното от него престъпление.
