Case of Danov v. Bulgaria (Application no. 56796/00), 26 October 2006
Жалбоподателят бил член на борда на директорите на местна банка и директор на частна брокерска фирма. През юли 1999 г. срещу него и още едно лице било повдигнато обвинение за присвояване. Той е задържан на 5 ноември 1999 г. На 13 март 2000г. мярката му за неотклонение е променена на домашен арест, който продължил до 15 юни 2001г. Наказателното производство приключва с постановяването на оправдателна присъда през 2005 г.
В хода на досъдебното производство жалбоподателят обжалва мярката си за неотклонение неколкократно и без резултат, като остава в следствения арест до 13 март 2000 г., след което, поради влошаване на здравословното му състояние и липсата на възможности за лечение в болницата към затвора, тя е променена в домашен арест. Тази мярка е неколкократно обжалвана с аргумента, че няма опасност жалбоподателят да се укрие и че производството е приключило на досъдебна фаза. С определение от 15 юни 2001 г. жалбата е уважена и мярката е променена в парична гаранция.
Съдът не приема възражението на Правителството за наличието на ефективно вътрешно-правно редство за защита чрез предявяване на иск по Закона за отговорността на държавата за вреди. Той отбелязва, че нито Пловдивският апелативен съд в своето решение от 15 юни 2001г., нито друг вътрешен съд някога е постановявал, че задържането или домашния арест на жалбоподателя са “незаконосъобразни” според вътрешното законодателство, нито пък, че те “са ги отменили поради липса на законни основания.”, което е предпоставка за успешен граждански иск по ЗОДВ.
Съдът установява две нарушения на член 5 § 3 от Конвенцията: а/ във връзка с това, че жалбоподателят не е бил изправен незабавно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции; б/ поради необосноваване от властите на продължителното задържане на жалбоподателя. Установено е нарушение и на член 5 § 4 от Конвенцията поради това, че на жалбоподателя е отказано правото на ефективно преразглеждане от съд на продължителната законосъобразност на неговото задържане.
