Case of Dimitrova and Others v. Bulgaria (Application no. 44862/04), 27 January 2011
В резултат на сблъсък между роми и българи на 30 май 2003 г. един младеж е тежко ранен. Той е приет в болница в кома, с тежка мозъчна контузия и четири рани в главата. Младежът почива в болницата на 4 юни 2003 година. Жалбоподателите са неговата майка, двамата му братя и съпругата му. Следствените действия започват непосредствено след като тежко раненото момче е намерено от полицията. Всички участници в сбиването са идентифицирани и са разпитани. Показанията им се разминават по въпроса кой кого е нападнал и с кактво го е наранил. На 2 юни са задържани три от лицата, участвали в смбиването, но срещу тях не е повдигано обвинение. Срещу четвъртия участник първоначалното обвинение е по чл. 116 НК, а впоследстие правната квалификация е променена на чл.119 НК. На неуточнена дата, Б.И. се споразумява с прокуратурата. Той признава, че е извършил убийството на Герасимов, при превишаване пределите на неизбежната отбрана (член 119 от Наказателния кодекс) и приема условна присъда – лишаване от свобода за срок от три години. На 22 юни 2004 г., Пернишкият районен съд одобрява споразумението с констатацията, че „не противоречи на закона и обществения морал“, и прекратява наказателното производство. На 20 юни 2005 г. първата жалбоподателка иска от Главната прокуратура да възобнови наказателното производство. На 6 юли 2005 г. тя е информирана, че това не е възможно, тъй като едногодишният срок е изтекъл.
Като прилага утвърдените от него принципи във връзка със задълженията на държавата, произтичащи от чл. 2 към настоящото дело, Съдът отбелязва, че властите започват разследването на смъртта на Герасимов, в деня когато е смъртоносно ранен. В рамките на това разследване те разпитват свидетели, възлагат експертизи на вещи лица и събират други доказателства. Съдът обаче има сериозни съмнения, че разследването е било задълбочено. Съдът отбелязва, че компетентните местни власти, а именно Пернишката районна прокуратура, която извършва разследването и сключва правно споразумение с БИ, както и Пернишкият районен съд, който одобрява това споразумение, заключават, че БИ е единствено отговорен за смъртта на Герасимов, когото той убива при несъразмерна реакция на атака, с един удар в главата. Съдът е поразен от факта, че в подкрепа на заключението, че смъртта на младежа е п ричинена при превишаване ределите на неизбежната отбрана властите очевидно не взимат под внимание важни доказателства, събрани по време на разследването. Съдът се позовава на първо място на резултатите от аутопсията на Герасимов, при която са констатирани множество фрагменти фрактури на черепа, множество рани по главата и рани и натъртвания по тялото. Болничната епикриза за Герасимов от 31 май 2003 г. също посочва, че той има четири рани на главата. За Съда, дори само тези констатации, които са показателни за повтарящи се удари, а не само един, както е прието от властите, биха били достатъчни, за да се опровергае тяхната версия за събитията. Наред с това не е взето предвид поведението на другите трима непосредствено след инцидента, които първоначално са били задържани. Наред с това органите на прокуратурата не се опитват да обяснят несъответствията в показанията на БИ, който първоначално признава че е ударил Герасимов, а няколко дни по-късно отрича това и по време на последния си разпит на 10 декември 2003 г. признава, че той „може да го е“ направил.
Съдът счита, че разследването на смъртта на Герасимов не е пълно, нито е обективно. Нещо повече, на жалбоподателите не е дадена никаква реална възможност да участват в него. Следователно, разследването на смъртта на Герасимов, извършено от националните органи е било неефективно и не съответства на изискванията на член 2 от Конвенцията.
