Case of Dimov and  Others v. Bulgaria (Application n° 30086/05), 6 November  2012

Жалбоподателите повдигат оплакване за прекомерната употреба на сила, използвана от полицията при задържането на техния съпруг и баща, издирван за изтърпяване на присъда от 6 месеца лишаване от свобода (за системно отдаване на помещения за разврат), в резултат на която той е бил убит, както и че  разследването  по повод неговата смърт не е било ефективно. Наред с това те претендират, че е било нарушено и правото им на собственост, тъй като при проведената специализирана полицейска операция  срещу вилата, в която се е укривало лицето, са били изстреляни 15  ракетни снаряда, в резултат на което  част от едната стена е била разрушена.

Европейският съд констатира, че властите са прибягнали до използването на експлозиви и снаряди без да е била доказана тази необходимост с оглед ситуацията, макар и лицето да е било въоръжено и да се е опитало да произведе изстрели в посока на полицията. Той отбелязва, че те не са се опитали да доведат преговорите до край и в тази връзка е твърде съмнително дали са имали въобще подобно намерение, както и че не е имало никаква спешна необходимост лицето да бъде заловено веднага, нито се е налагало да се използва такова тежко въръжение, което е било твърде мощно за целта, която са се опитвали да постигнат. Поради тези аргументи е установено нарушение на чл. 2 в неговите материално-правни аспекти.

Наред с това Съдът удстановява нарушение на чл. 2 и поради това, че проведеното разследване от страна на прокуратурата е било неефективно, тъй като както прокуратурата, така и Пловдивският военен съд не са приели, че използваната сила в случая е била прекомерна, както и факта, че според националното законодателство изрично е забранен разпитът на полицейските служители, включени в отряда за борба с тероризма. Според Европейския съд  този подход е неприемлив с оглед критериите на чл. 2 и той вече нееднократно е установявал и по други български дела, че отказът да бъдат разпитани като свидетели преките участници в акцията води до неефективност на самото разследване – Rashid v. Bulgaria (no. 47905/99, §§ 63‑65, 18 January 2007);  Vachkovi (  no. 2747/02, 8 July 2010, §§ 81‑83 and 87‑89),   Hristovi v. Bulgaria, no. 42697/05, §§ 88‑91, 11 October 2011).

Не е намерено нарушение на чл. 1 от протокол 1поради липса на доказателства, че жалбоподателят е бил собственик на разрушената сграда.

На жалбоподателите е присъдено обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер на 50 000 евро.

Author

Write A Comment