Case of Filipov v. Bulgaria (Application no 40495/04), 10 June 2010
На 22 юли 2000 г. жалбоподателят и още едно лице са обвинени в изнудване. Той е задържан от 25 юли 2000 г. до 5 ноември 2001 г., а след това – от 2 януари до 6 октомври 2002 г., когато е освободен под гаранция.
На 10 октомври 2003 г. Пловдивският окръжен съд постановява задържането на жалбоподателя, тъй като същият не е представил основателни причини за неявяването си на съдебното заседание на 10 септември 2003 г. На 5 ноември 2003 г. решението е потвърдено от Пловдивския апелативен съд.
Задържането на жалбоподателя продължава до 9 ноември 2005 г., когато Пловдивският окръжен съд го прекратява предвид факта, че жалбоподателят е осъден на лишаване от свобода за определен срок в друго наказателно производство.
Жалбоподателят подава шест молби за освобождаване в периода от 5 ноември 2003 г. до 9 ноември 2005 г. Пловдивският окръжен съд и Пловдивският апелативен съд отхвърлят молбите му и последвалите жалби, като установяват, че: 1) срещу него са повдигнати обвинения за тежки престъпления, и 2) има риск същият да се укрие или да отново да извърши престъпление, тъй като срещу него има образувано и друго наказателно производство, осъждан е преди това, веднъж не се е явил на съдебно заседание и е обявен за избягал.
Съдът отбелязва, че в рамките на периода, който следва да се вземе под внимание, националните съдилища са разгледали и отхвърлили шест молби за освобождаване от жалбоподателя. Те привеждат две основания, за да продължат неговото задържане, които Съдът по принцип е склонен да отчете. При все това той не ги намира за достатъчни, за да оправдаят толкова продължителен период на задържане. Съдът отчита, че преди м. октомври 2003 г. жалбоподателят вече е прекарал в ареста около две години, а именно – от 25 юли 2000 до 5 ноември 2001 г. и от 2 януари до 6 октомври 2002 г. При все това националните съдилища не се се позовали на това обстоятелство и не изглежда то да е било взето предвид. Освен това Съдът намира, че в рамките на периода, който следва да се вземе под внимание, съдебните органи не са провели наказателното производство с необходимото професионално старание предвид факта, че жалбоподателят е в ареста.
Основавайки се на своите изводи, Съдът установява нарушение на разумния срок на предварително задържане по чл. 5§3 от Конвенцията, което е продължило 2 години и 1 месец .
Съдът установява наред с това и нарушение на чл. 6§1 и чл. 13 във вр. с чл. 6.
