Case of  Goranova-Karaeneva v. Bulgaria (Application no. 12739/05), 8 March 2011

Жалбоподателката е работила като неврохирург в гр. Монтана и в качеството й на такъв е била назначавана за вещо лице. През януари 2001 г. в полицията в Монтана (РДВР) е подадена жалба, че жалбоподателката, в качеството си на вещо лице,  назначено от Окръжен съд Монтана да изготви съдебно-медицинска експертиза във връзка със заведено от г-жа А.Г. гражданско дело, е поискала от г-жа А.Г. пари, за да изготви експертиза в нейна полза. На следващия ден – 10 януари 2001 г., полицията подава искане до  окръжния съд за разрешение за използване на специални разузнавателни средства, за да монтират подслушвателни устройства в кабинета на жалбоподателката в болницата и в частния й кабинет и да бележат със специално вещество банкноти, които г-жа А.Г. да предаде на жалбоподателката. Разрешението е дадено от председателя на съда и в него е посочен срокът за използване на СРС. Пропуснато е да се отбележи името на лицето, по отношение на което се искат тези СРС, както и номерът на самото искане, но то е заведено в деловодството на съда. За полученото одобрение е информиран главният секретар на МВР, който дава указания за техническото изпълнение на операцията, а на следващия ден е получено и писмено разпореждане на министъра за самата операция. В хода на провеждането й е записан разговорът между двете жени и предаването на подкупа, а впоследтвие при обиска в частния кабинет на жалбоподателката в дамската й чанта са открити две белязани банкноти.В образуваното срещу нея досъдебно производство й е повдигнато  обвинение за получен подкуп, доказан както с използваните СРС, така и с откритите банкноти . Жалбоподателката е   осъдена на 1,5 г. лишаване от свобода – условно и присъдата й е оставена в сила от следващите две инстанции. Тя повдига оплаквания за нарушаване правото й на неприкосновеност на личния и семейния живот, на жилището и на кореспонденцията й. Правителството не оспорва, че монтирането на подслушвателни устройства в кабинета на жалбоподателката в болницата и в частния й кабинет и тайното записване на разговора й с г-жа А.Г. представлява намеса в правата й по член 8. Съдът подлага на анализ оправдаността на намесата и констатира, че тя се основава на Закона за СРС от 1997 г. Съдът не е убеден, че заради визираните от жалбоподателката нередности – непосочването на регистрационния номер на искането за прилагане на СРС в съдебното разрешение за използването им и непосочването в протокола за отразяване на съдържанието на звукозаписа на искането, разрешението или разпореждането на министъра – с намесата са били нарушени изискванията на ЗСРС и НПК. Съдът не счита, че решенията на националните съдилища в настоящия случай са били произволни и заключава съответно, че наблюдението на жалбоподателката със СРС е било законосъобразно от гледна точка на българското право. Съдът подлага на анализ въпроса дали намесата отговаря на останалите изисквания, произтичащи от фразата „предвидена в закона“. В решението си по делото Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България (№ 62540/00, 28 юни 2007 г.) той приема, че българското законодателство, уреждащо използването на СРС, в някои отношения отговаря, а в други отношения не изпълнява тези изисквания. Когато е сезиран с индивидуални жалби, Съдът трябва по правило да насочи вниманието си не върху закона като такъв, а върху начина, по който е бил приложен спрямо жалбоподателя в конкретните обстоятелства В настоящия случай прилагането на СРС спрямо жалбоподателката е било осъществено в контекста на наказателно производство срещу нея, образувано след сигнал, че се е опитала да получи подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното си положение – тежко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок до десет години. Няма индикации органите на наказателното преследване да са злоупотребили с правомощията си в тази насока или да са действали в нарушение на закона, или наблюдението с използване на СРС да е имало други цели освен наказателното преследване на жалбоподателката. Изразената от Съда загриженост относно използването на СРС и липсата на ефективен механизъм за надзор на системата за използване на СРС не са относими към настоящото дело.

Съдът е убеден, че намесата е била „предвидена в закона“. Съдът отбелязва още, че жалбоподателката не се опитва да твърди, че намесата не е била наистина оправдана като необходима за предотвратяване на престъпление. Информацията е събрана и използвана при разследването и наказателното преследване на подозрение за подкуп. Не се установява правен спор относно пропорционалността.

Съдът не намира нарушение на чл. 8, но установява такова по чл. 13. По настоящото дело единствената възможност, предложена от правителството, е иск за обезщетение на вреди, предявен по новата точка 7 на член 2 § 1 от Закона от 1988 г., добавена през март 2009 г. Съдът обаче отбелязва, че тази разпоредба е влязла в сила много след като жалбоподателката е подала жалбата си пред Съда, докато преценката дали съществуват ефикасни вътрешноправни средства за защита обикновено се извършва съобразно с датата, на която жалбата е подадена в Съда

По делото има две частично особени мнения във връзка с несъгласието за нарушение на чл. 13.

Author

Write A Comment