Case  of  Hadzhiev v. Bulgaria (Application no  22373/04), 23 October 2012

В три последователни производства, проведени през 2003, 2004 и 2008 г.,    жалбоподателят обжалвал мълчаливите откази на председателя на Шуменския окръжен съд  да му бъде предоставена информация дали е бил обект на специални разузнавателни средства. Окръжните съдилища във Варна (два пъти) и в Разград са оставяли без уважение жалбите му с мотива, че исканата информация, понеже е свързана с използването на специални разузнавателни средства, е класифицирана и затова  не може да му бъде предоставена. Върховният административен съд в три свои решения от 12.02.2004, 15.05.2004 и 15.07.2009 г. оставя в сила решенията на предходните инстанции

Европейският съд посочва, че доколкото периодът, в който са се случвали събитията, е същият както по жалбата на „Асоциация за европейска интеграция“ и Екимджиев“ (Association for European Integration and Human Rights and Ekimdzhiev v. Bulgaria (no. 62540/00, 28 June 2007)., той не намира основания да се отклони от мотивите си, че българското законодателство не предоставя достатъчно гаранции срещу риска от злоупотреба, присъщ на всяка система за тайно наблюдение. Поради това и в настоящия случай е установено нарушение на чл. 8. Доколкото към релевантния период е липсвало всякакво вътрешноправно средство за защита, той приема, че е налице нарушение и на чл. 13 от Конвенцията.

Author

Write A Comment