Case of Hasan and Chaush v. Bulgaria (Application no. 30985/96) 26 October 2000
Съдът намира нарушение на чл. 9 по повод намесата на държавата в организацията и ръководството на мюсюлманското изповедание след събитията по административно отстраняване на ръководителите му през 1992 г. и настъпилото разцепление в тази религиозна общност. Той изтъква, че „действия на държавата, фаворизиращи един ръководител на разделена религиозна общност, или предприети с цел принуждаване на общността да се обедини под единно ръководство против собственото й желание, също така биха съставлявали намеса в свободата на религия. В демократичните общества не е необходимо държавата да предприема мерки, с които да осигури привеждането на религиозните общности под единно ръководство”(§78) Съдът установява, че отказът на държавата да се съобрази и изпълни решенията на Върховния административен съд представлява неправомерен акт с особена тежест с оглед произтичащите задължения от чл. 1 на Конвенцията. Поради това, че намесата е осъществена не „при условията, предвидени в закона”, той не намира за необходимо да анализира дали тя е преследвала „легитимна цел” и дали е била „необходима в едно демократично общество.”
Съдът установява наред с това, че ръководството на фракцията, водена от г-н Хасан, не е било в състояние да оспори ефикасно неправомерната държавна намеса във вътрешните дела на религиозната общност и да отстоява правото си на организационна автономия, гарантирано по чл. 9 от Конвенцията. Поради това, че нито един от жалбоподателите не е имал ефикасно вътрешноправно средство за защита по отношение на нарушението на чл. 9, е констатирано нарушение и на чл. 13 от Конвенцията.
