Case of Hristozov and Others v. Bulgaria (Applications nos . 47039/11 and 358/12),13 November 2012
Жалбоподатели са 10 граждани, заболели от различни форми на рак в терминален стадий, четирима от които са починали след регистрирането на жалбите им. С решение от 21 февруари 2012 г. жалбата по повод претендираните нарушения на чл. 2, 3, 8 и 13 е обявена за допустима, а по оплакването за нарушение на чл. 14 – за недопустимо.
Жалбоподателите, които са приложили всички традиционни и разрешени методи за лечение на заболяването си (хирургични интервенции, химио-, лъче- , хормонална терапия и др.) без всякакъв успех, са поискали от властите да им разрешат да опитат лечение с експериментален препарат, изготвен от канадска фармацевтична компания, който към онзи момент не е разрешен за прилагане в нито една държава, но в редица страни е била допускана неговата „палиативна употреба“ (достъп до неразрешени лекарствени продукти извън клинични изпитвания за някои пациенти, и по-специално за тези, които са неизлечимо болни). Всеки един от жалбоподателите, както и „Медицинският център за Интегративна Медицина“ ООД, който е предоставил информация за експерименталия противораков продукт (MBVax Coley Fluid), са правили неколкократно безуспешни опити пред Изпълнителна агенция по лекарствата да бъде внесен и използван този медикамент. Отказите се основават на становището, че той не е разрешен в нито една държава на Европейския съюз и това би влязло в противоречие с Регламент № 2/2001 г.
Съдът отхвърля всички възражения на правителството за недопустимост на жалбите ratione personae, ratione materiae, неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, както и липса на качеството „жертва“, тъй като всички жалбоподатели били получили адекватно лечение.
Жалбоподателите твърдят, позовавайки се на чл. 8, че отказът на властите да им разреши да използват неразрешени лекарствени продукти е засегнал непропорционално правото им на неприкосновен личен и семеен живот.
Съдът посочва, че същността на оплакването на жалбоподателите се отнася до регулаторните ограничения на правото им да изберат след консултации със своите лекари начина, по който да бъдат лекувани с оглед евентуално удължаване на живота им. В този смисъл понятието „личен живот“ се отнася и до личната самостоятелност и качеството на живот. Без да окачествява задълженията на държавата като позитивни или негативни (защото техните граници не се поддават на точно дефиниране) Европейският съд намира, че в настоящия случай трябва да се намери точният баланс между конкуриращите се нтереси на отделния индивид и на обществото като цяло. Българските власти са избрали да балансират между конкуриращите се интереси, като са позволили на пациенти, които не могат да бъдат задоволително лекувани с разрешени лекарствени продукти, включително и на неизлечимо болни пациенти като жалбоподателите, да получат при определени условия лекарствени продукти, които не са били разрешени в България, но само ако тези продукти вече са разрешени в друга държава. При търсенето на тази съразмерност Европейският съд не намира нарушение от страна на българските власти.
Решението по повод оплакването по чл. 8 е взето с три особени мнения – на съдиите Калайджиева, Де Гаетано и Вучинич.
Оплакванията по чл. 2 и чл. 3 също са отхвърлени като неоснователни.