Case of Iliev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 4473/02 and 34138/04), 10 February 2011
Първият жалбоподател изтърпява наказание лишаване от свобода във Варненския затвор. Той посочва, че в килията с размери 4х7 метра са били настанени 8 души. Тя била мръсна и с олющени стени. Дневната светлина била недостатъчна, както и осветлението, осигурявано от две крушки по 75W. В килията нямало санитарни съоръжения, а достъп до обща тоалетна бил осигурен само през деня от 6 до 21 часа. Там обаче имало само две мивки и само две клетки, които се ползвали от повече от осемдесет лишени от свобода. През нощта осъдените били принудени да използват пластмасова кофа за задоволяване на физиологичните си нужди пред всички останали в килията. Нямало топла вода, а достъп до баня се осигурявал веднъж на две седмици. На 27 септември 2005 г. първият жалбоподател завежда дело срещу Министерството на правосъдието с иск за общо 2 700 лева (равни на 1 380 евро) за претърпени неимуществени вреди вследствие от условията на лишаване от свобода във Варненския затвор в периода от 6 юни 2002 г. до 26 септември 2005 г. и за твърдяната незаконна проверка на кореспонденцията му с неговите адвокати. Исковата му претенция е уважена частично от съда – само относно лошите материални условия в затвора, но не и във връзка с психически и душевни травми или страдания, тъй като те не били доказани.
Съдът намира, че оплакването за условията, при които изтърпява наказанието си са унизителни и нечовешки, но жалбоподателят не е разполагал с ефективно вътрешно-правно средство за защита, тъй като, макар и да е водил дело по ЗОДОВ, условията не са били променени и той продължавал да търпи страдания, които са отвъд пределите на допустимото за човек, който е лишен от свобода.
Наред с това той констатира и нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията между него и адвокатите му от страна на затворническата администрация.
