Case of Iovchev v. Bulgaria(Application no. 41211/98), 2 February 2006
На 10 юни 1996 г. Пловдивската окръжна прокуратура образува наказателно производство срещу жалбоподателя след доклад на държавните органи за финансов контрол, които извършили ревизия на дружество, чийто председател бил жалбоподателя и доклади на икономическата полиция и на синдиците на дружеството в несъстоятелност. По това време жалбоподателят бил в Съединените американски щати, където пристигнал на 30 октомври 1995 г.
В отсъствието на жалбоподателя, на 20 юни 1996 г. срещу него са повдигнати обвинения в длъжностно присвояване в особено големи размери по смисъла на член 203 ал. 1 във връзка с член 201 от Наказателния кодекс. Жалбоподателят пристигнал на летище София на 25 октомври 1996 г. и бил незабавно арестуван, разпитан и отведен в ареста на Пловдивската окръжна следствена служба.Основанията за определяне на мярката за неотклонение били свързани с повдигнатото обвинение за тежко престъпление. Въпреки доводите в жалбите на адвоката за липса на доказателства в тази насока, мярката за неотклонение била потвърдена и от Върховната касационна прокуратура. Едва на 6 май 1997 г. Окръжната прокуратура в Пловдив постановява освобождаването на жалбоподателя срещу гаранция.
Съдът установява две самостоятелни нарушения на чл. 5§3. Първото се изразява в това, че при задържането му жалбоподателят не е бил изправен своевременно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции. Второто нарушение е в това, че задържането на жалбоподателя не е било оправдано през целия период. Съдът намира, че държавните органи не са успели да покажат убедителна нужда от задържането на жалбоподателя за период от шест месеца и дванадесет дни.
Съдът установява нарушения и на чл. 3 в неговите материални аспекти, както и на правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6§1.
