Case of Ivan Nankov v. Bulgaria (Application no 28882/95)25 May 1998
През март 1992 г. жалбоподателят е задържан в поделението на МВР – Троян, а два дни по-късно е транспортиран в Окръжната следствена служба в гр. Ловеч, където му е повдигнато обвинение за извършени кражби при условията на опасен рецидив и му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“. В следващите пет години делото все още продължава в съдебната си фаза, а мярката за неотклонение на жалбоподателя не е променяна нито от прокуратурата, нито от съда с мотива, че с оглед повдигнатото му обвинение за извършено престъпление при условията на опасен рецидив по отношение на него не е допустимо определянето на друга мярка.
Комисията напомня, че лишаването от свобода на жалбоподателя е започнало на 7 април 1993 г. и по последна информация, представена от страните през март 1998 г., това състояние все още продължава. Комисията по-нататък напомня констатациите си по отношение задържането на жалбоподателя между 28 март 1994 г. и 13 юни 1995 г., а именно, че задържането е съобразено с изискванията на чл. 5, § 1″а“ от Конвенцията и затова този период от време не може да бъде взет предвид при оценката на продължителността на задържането. Ето защо периодът, който се взема предвид, включва последните три години и единадесет месеца, през които продължава задържането. Комисията отдава специално значение на факта, че чл. 152 от Наказателно-процесуалния кодекс, в сила между юни 1995 г. и август 1997 г., изключва всякаква възможност за освобождаване на жалбоподателя под гаранция, с единственото основание, че е рецидивист, без да бъдат преценени каквито и да било други основания. Още повече, че Ловешкият окръжен съд на 16 октомври 1995 г., Върховният съд на 27 ноември 1995 г., Председателят на Троянския районен съд на 5 юни 1997 г. и Троянският районен съд на 17 юли 1997 г. намират, че криминалната активност на жалбоподателя като рецидивист е достатъчно основание за продължаването на неговото задържане. Комисията заключава в светлината на практиката на Съда, че този подход е в противоречие с чл. 5§3 от Конвенцията.
Наред с това е установено нарушение и на чл.6§1 относно неразумната продължителност на наказателня процес.
