Case of M. and Others v. Italy and  Bulgaria (Application n° 40020/03), решение от 31 юли 2012 г.

Жалбоподателите са семейство  роми – дъщеря (която към датата на събитията е непълнолетна), майка, баща и съпругата на брата на първата жалбоподателка. На 12 май 2003 г. първите трима  пристигат в  Италия, където им е обещана работа във вилата на ром от сръбски произход. По техни твърдения шест дни след пристигането им след нанесен побой и заплахи, че ще бъдат убити, родителите са изгонени от вилата и са  принудени да се върнат обратно в България, а момичето е задържано. Там то е поставено под постоянен контрол, върху него е упражнявано насилие, бито е,  принуждавано е да краде и многократно  е изнасилвано. На 24 май майката се връща в Италия заедно с четвъртата жалбоподателка и съобщава на  полицията за отвличането. На 11 юни 2003 г. след организирана полицейска акция момичето е освободено. То и майката са разпитани от полицията, след което им е предявено обвинение за лъжесвидетелстване и за набедяване срещу три лица, които са живеели във вилата. Италианските власти твърдят, че тримата жалбоподатели са се запознали с преполагаемия насилник  в ромски лагер недалеч от Торино, където той е харесал момичето за своя жена, бил е договорен откуп с бащата на момичето и е била  извършена „ромска сватба”, поради което не можело да става дума за отвличане и за принудително държане в робство, съответно – за трафик с цел сексуална експлоатация.  Жалбоподателите повдигат няколко самостоятелни оплаквания по чл. 3 (че италианските власти не са действали с необходимата експедитивност да освободят момичето  по-бързо и така то е било принудено да търпи нехуманно третиране в продължителен период от време; че прокуратурата във Верчелло (Италия)  не е извършила ефективно  разследване във връзка с повдигнатите от тях оплаквания за малтретиране от страна на сръбското семейство; че полицията се е държала зле с първата жалбоподателка и майка й по време на разпита), по чл.  4 (забрана за принудителен труд), както  и по чл. 13 и чл. 14.

Съдът приема, че  първото оплакване по чл. 3 е допустимо по отношение на тримата жалбоподатели, а четвъртата жалбоподателка няма качеството на „жертва“ по нито едно от тях. Той достига до извода, че италианските власти  са предприели необходимите стъпки за освобождаване на първата жалбоподателка в рамките на две и половина седмици, което не е прекомерно с оглед необходимостта да се издири местонахождението на вилата и информацията, че предполагаемите насилници са въоръжени, което е изисквало да се проведе и наблюдение. Ето защо Съдът достига до извода, че те не са   нарушили  позитивните си задължения да защитят първата жалбоподателка, поради което  това оплакване е неоснователно.(§103) Съдът установява нарушение на процедурните аспекти на чл. 3   по повод оплакванията на първата жалбоподателка, че е била насилвана физически и сексуално. Той изразява учудването си как властите не са разпоредили извършването на никакъв медицински преглед   с оглед естеството на повдигнатите оплаквания, за да установят дали действително тя е била жертва на нехуманно третиране. Съдът отбелязва, че дори и да става дума за наличие на  брак, държавата дължи разследване в случаи на оплаквания за сексуално насилие и между съпрузи и партньори, още повече че по време на събитията момичето е било непълнолетно. Доколкото такив твърдения подлежат на разследване , а такова не е извършено, той установява нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 (§§104-107). Що се отнася до оплакванията на втория и третия жалбоподатели за липса на разследване по повод упражненото  насилие от страна на сръбското семейство, Съдът го обявява за недопустимо поради липсата на каквито и да било доказателства в тази насока, макар че след 18 май те са били напуснали вилата и биха могли да набавят такива (напр. медицинска документация, която би могла да удостовери верността на твърденията им).  За недопустими са приети и оплакванията  за липсата на разследване относно нехуманното третиране на първата и третата жалбоподателки от полицията при разпита им на 11 юни, тъй като няма писмени жалби до прокуратурата в тази връзка, което означава, че не са били изчерпани средствата за защита на национално ниво. Съдът не установява нарушение и по повод поведението на българските власти, доколкото всички събития са ставали на италианска територия, върху която не се простира българския суверенитет, а съответните национални консулски и дипломатически служби, както и Министерството на външните работи на България са предприели необходимите и възможни стъпки, за да осигурят необходимата информация.

Решението е подписано с особено мнение от страна на съдия Здравка Калайджиева, която не приема заключението на състава за липса на нарушение на част от оплакванията по чл. 3 и чл. 4.

Author

Write A Comment