Case of Manova and Others v. Bulgaria (Application no 32626/06), 3 february 2011
/решение на комитет от трима съдии/
Реституционно производство по чл. 7 от ЗВСОНИ (подобно на Великови и др.). Съдът намира нарушение по отношение на първата жалбоподателка, макар че е пропуснала двумесечния срок за претенцията си за обезщетение чрез ЖКЗ. Съдът отбелязва, че двумесечният срок, в който жалбоподателите са могли да предявят искане за компенсаторни записи, е изтекъл на 26 март 2006 г. при постановено окончателно съдебно решение по член 7 от Закона за реституцията на 26 януари 2006 г. Следователно в този случай шестмесечният срок по член 35 § 1 от Конвенцията е започнал да тече на 26 март 2006 г. Доколкото вторият и третият жалбоподатели се присъединяват към жалбата по-късно, едва през 2008 г., Съдът намира, че по оношение на тях 6-месечният срок не е спазен. Като прилага критериите, изложени в решението по делото на (Velikovi and Others v. Bulgaria) (№№ 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, §§ 183 – 192), Съдът отбелязва, че титулът за собственост на първата жалбоподателка е бил прогласен за нищожен, а тя е била лишена от имота си с единственото основание, че решението на кмета от 1966 г. за продажбата на процесния апартамент на нея и на съпруга й не е било утвърдено от министъра на финансите, а от друго длъжностно лице. Вината за тази неизрядност е на държавната администрация, а не на първата жалбоподателка или на съпруга й. Затова Съдът счита, че настоящият случай е тъждествен с тези на Богданови, Цилеви и Николови, разгледани внимателно в решението му по делото на Великови и други (вж. §§ 220, 224 и 231 в това решение, посочено по-горе), където е постановено, че изискваният от член 1 на Протокол № 1 справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалните права не би могъл да се постигне без адекватно удовлетворение. Правото на първата жалбоподателка да предяви искане за компенсаторни записи е било погасено през март 2006 г. Затова неизползването от нейна страна на схемата за обезщетяване с компенсаторни записи не може да има решаващо влияние за резултата от оплакването й по член 1 от Протокол № 1. Съдът намира, че на първата жалбоподателка не е предоставена ясна, навременна и предвидима възможност за получаване на адекватно обезщетение. От това следва, че не е постигнат справедливият баланс между интереса на обществото и необходимостта да се защитят индивидуалните й права.
