Case of Mironov v.Bulgaria (Application no30391/96),23 October 1997
Делото се отнася до нарушение на изискването за гледане на делото в „разумен срок“. Освен това жалбоподателят твърди и намеса на затворническите власти в правото му на неприкосновеност на кореспонденцията.
Наказателната процедура срещу жалбоподателя започва на 30 април 1992 г., когато срещу жалбоподателя е налице „обвинение“ по смисъла на чл. 6§1. Периодът, който се взема предвид от Комисията, започва от 7 септември 1992 г., когато България с Декларация признава правото на индивидуална жалба по чл. 25 от Конвенцията Наказателното производство срещу жалбоподателя продължава на съдебна фаза до момента на произнасяне на Доклада по депозираната жалба – т.е. периодът, който се взима предвид, е 6 години и 3 месеца. Комисията подчертава, че предварителното производство, което два пъти е връщано за допълнително разследване, е завършено на 11 декември 1995 г. и като цяло продължава 3 години и 3 месеца, като вина за това носят разследващите органи.Русенският иокръжен съд също носи вина доколкото първото по делото заседание е насрочено година и девет месецалед внасянето на обвиителния акт, а следващото заседание е проведено девет месеца по-късно.
Комисията единодушно заключава, че по горното дело е налице нарушение на чл. 6, § 1 по Конвенцията. Установени са наред с това нарушение и на чл.8, доколкото е бил извършван контрол върху кореспонденцията на жалбоподателя с Комисията.