Case of Nikolova and Velichkova v. Bulgaria (Application no. 7888/03),20 December 2007
Жалбоподателите твърдят, че техният съпруг и баща е починал в резултат на малтретиране от двама полицаи и че последвалото наказателно производство срещу полицаите не е осигурило ефективно правно средство за защита.
Към 14 часа на 27 септември 1994 г. дванадесет души от групата за бързо реагиране към РДВР – Шумен били на учение извън града, но без униформи. Те забелязали отдалеч пострадалия – на шестдесет и две години и още едно лице, които изпитвали саморъчно направен металотърсач. Двама от полицаите се доближили до жертвата, която поставя мотиката, намираща се в ръцете му, пред себе си в очакване на нападение. Единият от тях я изтръгва от ръцете на жертвата и започват да й нанасят удари по главата, след което я повалят на земята и й слрагат белезници. Двете лица са отведени в полицията и малко по-късно, докато очаква да бъде разпитан, пострадалият припада. Откаран в местната болница,на 1 октомври той умира след неуспешна операция да му бъде отстранен субдуралния хематом, получен в резултат на побоя. На 2 октомври 1994 г. във връзка с инцидента е образувано наказателно производство в Окръжна следствена служба – Шумен. Няколко дни по-късно на полицаите, участвали в побоя, е предявено обвинение по чл. 124 НК. С присъда от 3 декември 1999 г. Варненският военен съд признава двамата полицаи за виновни за причиняване на смърт по непредпазливост на г-н Николов вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда по чл. 124 (1) от НК. С присъда от 3 декември 1999 г. Варненският военен съд признава двамата полицаи за виновни за причиняване на смърт по непредпазливост на г-н Николов вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда по чл. 124 (1) от НК и ги осъжда на 3 години лишаване от свобода, което наказание отлага с изпитателен срок от 5 години. Частично са уважени и гражданските искове. Присъдата е обжалвана както от жалбоподателите, така и от прокуратурата. Тя е оставена в сила в осъдителната й част, а гражданските искове са частично увеличени. С окончателно решение от 14 януари 2002 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата на долната инстанция. Той, както и апелативният съд, не намира, че наложените наказания са явно несправедливи. На основание уважените граждански искове са издадени изпълнителни листове през януари 2002 г. и е образувано изпълнително производство, което през 2004 г. е прекратено поради липса на имущество у двамата длъжници. През юли 1997 г. двамата жалбоподатели подават иск за вреди срещу Министерството на вътрешните работи и РДВР-Шумен пред Шуменския районен съд. С решение от 24 юни 2004 г. Шуменският районен съд отсъжда РДВР-Шумен да заплати 1500 лева на първия жалбоподател, 750 лева на втория жалбоподател. В мотивите си съдът отбелязва наред с другото и невъзможността на жалбоподателите да съберат присъдените им обезщетения в хода на наказателното производство, чийто съдебен акт е задължителен за гражданския съд. Решението е оставено в сила от окръжния съд и скоро след това РДВР – Шумен изплаща присъдените на жалбоподателите суми.
Това дава основание на Правителството да изложи доводи, че жалбоподателите са загубили качеството си на «жертва», тъй като полицаите са осъдени, а самите те са получили обезщетение. Европейският съд подлага на задълбочен анализ това възражение и го отхвърля.
Съдът отбелязва, че националните съдилища са приели за безспорно установено, че двамата полицаи, действащи в служебно качество, са отговорни за смъртта на г-н Николов. Нещо повече, те са установили, че полицаите са му нанесли умишлено удари, макар че ситуацията не е изисквала използването на такава сериозна физическа сила.
Съдът намира, че полицията е надхвърлила необходимата употреба на сила при задържането на близкия на жалбоподателите и без необходимост го е простреляла,поради установява нарушение на чл. 2 в неговите материалноправни аспекти.
Наред с това е установенонарушение и на процесуалните аспекти на чл. 2 поради това, че не е било проведено ефективно разследване по повод причинената смърт на пострадалото лице.
