Case of Nikolova and Velichkova v. Bulgaria (Application no. 7888/03),20 December 2007
Жалбоподателите твърдят, че техният съпруг и баща е починал в резултат на малтретиране от двама полицаи и че последвалото наказателно производство срещу полицаите не е осигурило ефективно правно средство за защита.
Доколкото двамата полицаи са били признати за виновни и осъдени, а жалбоподателите са получили обезщетение за причинените им неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ, Правителството е направило възражение, че те са загубили качеството си на «жертви» по смисъла на чл. 34 от Конвенцията. Европейският съд подлага на задълбочен анализ това възражение и го отхвърля. Той напомня, че принципите, на които се основава оценката дали един жалбоподател има статуса на жертва на нарушение, са обобщени в §§ 178‑92 от решението му по делото Scordino v. Italy (no. 1) ([GC], no. 36813/97.). В настоящия случай действително двамата полицаи са признати за виновни и осъдени, а на жалбоподателите е присъдено и обезщетение. Съдът обаче подлага на анализ и ефективността на наказателното производство срещу полицаите. Той отбелязва, че отговорните лица са изправени на съд едва през есента на 1999 г. и са признати за виновни и осъдени през 2002 г., повече от седем години след противоправното им деяние. «Съдът смята този начин на водене на производството за недопустим, като се има предвид, че в делото става въпрос за сериозен случай на полицейско насилие и като такова то изисква бърза реакция от страна на властите. (Türkmen v. Turkey, no. 43124/98, § 51, 19 December 2006, §§ 54‑57)Нещо повече, прекомерното забавяне на производството, вината за което е изцяло на властите, се използва от съда като аргумент за налагане на условни, а не на ефективни присъди.»(§59). Съдът не може да пренебрегне факта, че, докато българският Наказателен кодекс от 1968 г. дава възможност на националните съдилища да наложат до дванадесет години затвор за деянието, извършено от полицаите, те избират да наложат минималното наказание, разрешено от закона – три години лишаване от свобода – и да отложат изпълнението му. Срещу полицаите не са предприети и никакви дисциплинарни мерки. Нещо повече, до 1999 г. (доста след началото на наказателното производство срещу тях) и двамата полицаи все още служат в полицията, а един дори е повишен. Практиката на Съда повелява, че, когато служители на държавата са обвинени в престъпления, включващи малтретиране, е важно те да бъдат отстранени от длъжност докато бъдат разследвани и съдени, и да бъдат уволнени, ако бъдат осъдени. Съдът констатира, че мерките, предприети от властите, не осигуряват подходящо възмездяване на жалбоподателите, поради което те все още могат да претендират да са жертви на нарушение по смисъла на чл. 34 от Конвенцията. те все още могат да претендират да са жертви на нарушение по смисъла на чл. 34 от Конвенцията.
Съдът установява две самостоятелни нарушения на чл. 2 – в неговите материалноправни и в процесуалните му аспекти.
