Case of Pashov and Others v. Bulgaria (application no 20875/07), 5 February 2013
Жалбоподателите – трима български граждани, повдигат оплакване по чл. 3 поради неоправданата употреба на сила от страна на полицията по време на събитията пред българския Парламент на 10-11 януари 1997 г. Вследствие на упражненото насилие те са получили различни по характера си наранявания, поради което им се наложило да ползват медицинска помощ. Във връзка с образуваното по тяхна инициатива гражданско производство за ангажиране отговорността на органите на реда на основание чл. 1 от ЗОДОВ Софийският районен съд уважава исковите им претенции. Той приема, за доказани твърденията на жалбоподателите, че по отношение на тях е упражнено насилие и са им нанесени телесни повреди без да е имало каквато и да било необходимост. Съдът им присъжда обезщетение по 1000 лв на всеки един за нанесените им морални вреди. Исковете били предявени през ноември 1997 г., а делото приключило окончателно с влязло в сила решение през ноември 2004 г., когато издаденият изпълнителен лист бил предявен на Столичната дирекция за вътрешни работи. Оттогава и до датата на последната комуникация със Съда през 2010 г. това решение все още не било изпълнено.
Европейският съд намира, че е налице нарушение на чл. 6§1, както и на чл. 13. Той изтъква, че производството само в съдебната си фаза е продължило почти 7 години поради различно тълкуване на властите на въпроса дали държавата би могла да бъде ответник и дали тя да бъде представлявана от Министерството на финансите. Съдът специално отбелязва неприемливото забавяне на изпълнението на решението – поне 6 години – от 2004 до 2010 г., за което Правителството не дава никакво приемливо обяснние. Европейският съд констатира, че проблемът се задълбочава от факта, че в българското законодателство не е допустима възможността за принудително изпълнение срещу държавни учреждения, а същевременно липсва каквато и да било процедура за жалба пред независим орган, който би разполагал с правомощия да разпореди на съответната държавна институция да изпълни съдебно решение (§58). Това е констатация, която е правена и по други български дела –Mancheva v. Bulgaria, Mutishevand Others v. Bulgaria, no. 18967/03, § 144, 3 December 2009).
Съдът задължава държавата в тримесечен срок да изпълни решението на районния съд, ако все още не го е направила. Наред с това на жалбоподателите е присъдено обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
Оплакването по чл. 3 е прието за недопустимо.
Установено е нарушение и на чл. 1 от Протокол 1, доколкото присъденото от районния съд обезщетение през 2004 г., представлява „вземане” по смисъла на този текст.
