Case of Pashov and Others v. Bulgaria (application no 20875/07), 5 February 2013

Жалбоподатели са трима български граждани, които повдигат оплакване  по чл. 3 поради  неоправданата употреба на сила от страна на полицията по време на събитията пред българския Парламент на 10-11 януари 1997 г. Първите двама жалбоподатели живеели в близост до Парламента. Около 1 часа през нощта те решили да излязат навън, след като чули за безредиците там, за да видят каккво става. Там били подгонени от няколко въоръжени полицаи, които нахлули в жилищната им кооперация и ги преследвали до жилището им, като им нанесли удари с палки по главите и телата. Жалбоподателите подали жалба срещу действията на полицията, но производството било прекратено. Същевременно обаче твърденията за нанесения им побой  били установени по-късно от гражданския съд по повод заведеното от жалбоподателите дело по чл. 1 от ЗОДОВ в решението му през 2004 г., който им присъдил и обезщетение.  Макар че в това производство присъствал прокурор, нищо не било направено за установяване  извършителите. на побоя.  В периода 2004 – 2006 г. жалбоподателите подавали неколкократни молби до СДВР да им бъде изплатено и присъденото им обезщетение, но и това не било сторено.

Европейският съд приема, че това оплакване е недопустимо, тъй като е депозирано след изтичането на 6-месечен срок от постановяване на решението по ЗОДОВ.

Решението е подписаното с особено мнение на съдия Калайджиева, която изтъква, че решението на гражданския съд не би могло да постави край на позитивните задължения на държавата да проведе ефективно разследване при оплакване за прекомерна употреба на сила от страна на полицията. След като в гражданското производство е присъствал прокурор, негово е било и задължението служебно да разпореди провеждането на разследване. В особеното мнение се подчертава още, че в случая поведението на властите е още по-укоримо, тъй като с факта на неизпъленние на решението на граждански съд те не са демонстрирали, че проявяват стремеж към поправяне на причинените на жалбоподателите вреди. В подобни случаи съдат   е вземал под внимание дали е изплатено обезщетение (Öneryıldız [GC], № 48939. / 99, ECHR 2004 XII) и правна помощ (виж Gäfgen срещу Германия [GC], не. 22978/05, ECHR 2010, и Ilbeyi Kemaloğlu  срещу Турция  и Meriye Kemaloğlu срещу Турция 19986/06, 10 април 2012 г. ) като елементи на позитивните задължения на държавните органи, за да се осигури подходящо и достатъчно обезщетение в случаите по членове 2 и 3.

Съдът установява нарушение на чл. 6§1 и чл. 13 по повод неизпълнението на осъдителното решение за изплащане на обезщетение от страна на СДВР.

Author

Write A Comment