Case of Patrikova (Application no. 71835/01) 4 mars 2010
Жалбоподателката е едноличен търговец и притежава разрешително, издадено през 1994 г., за търговия на едро с акцизни стоки. На 6 юни 2000 г. разградските данъчни власти проверяват един от двата склада, в които жалбоподателката съхранява своите стоки, изземва всички тютюневи и алкохолни продукти, намерени там (тяхното количество е значително – 11 864 бутилки вино и 86 638 бутилки с по-високо съдържание на алкохол – общо 98 502 бутилки). Общата стойност на отнетото е около 150 000 EUR. Те са преместени в складова база, използвана от разградските данъчни власти, но част от стоката е унищожена. С решение от 27 юни 2000 г. е наложена глоба на жалбоподателката в размер на около 115 000 EUR. Решението е издадено въз основа на становището на данъчните власти, че приложимият закон изисква отделно разрешително за съхранение на акцизни продукти, а жалбоподателката разполага само с разрешение за търговия с такива. Започналото по жалба на жалбоподателката производство приключва с решение на районния съд, оставено в сила от окръжния съд на 18.01.2002 г., че в законодателството няма текст, който да изисква наличието на самостоятелно разрешително за държане на акцизни стоки.
Междувременно на 7 юни 2002 г. срещу нея започва наказателно производство по подозрение в данъчна измама, продажба на акцизни стоки без изискуемите бандероли и незаконна търговия с акцизни стоки. На 11 септември 2000 г. Районна прокуратура – Исперих нарежда запорирането като доказателство на стоките, които вече са били иззети от разградските данъчни власти.През 2003 г. производството срещу жалбоподателката е прекратено. Прокурорът нарежда производството да продължи срещу „неизвестен извършител“ и иззетите бутилки да бъдат поставени под контрола на местния данъчен орган, който е компетентен да се произнесе по евентуално изземване на бутилките с подправени бандероли. Прокурорското постановление за наложения запор е отменено от съда едва през 2005 г. На 4 февруари 2002 г. жалбоподателката отправя искане до разградските данъчни власти да й бъдат възстановени иззетите стоки въз основа на това, че изземването от 6 юни 2000 г. е било обявено за незаконосъобразно и решението от 27 юни 2000 г. е било отменено с окончателно решение от 18 януари 2002 г. Данъчната администрация се съгласява и на 2 март 2002 г. жалбоподателката получава обратно всички тютюневи изделия. Тя отказва обаче да си вземе бутилките с вино и другите алкохолни напитки, тъй като според нея е необходима предварителна оценка на състоянието им.
На 12 април 2004 г. директорът на разградската данъчна служба издава заповед на осн. чл. 106, ал. 5 от Данъчния процесуален кодекс, с която обявява стоките за изоставено имущество, придобито от държавата. Текстът на решението се отнася за всички алкохолни напитки (98 502 бутилки), описани в заповедта за изземване от 6 юни 2000 г., и в него се посочва, че стоките са държани в склад на отговорно пазене на данъчната служба. Опитът на жалбоподателката да осъди данъчните власти за причинените й вреди приключва с отхвърлянето на нейния иск.
Жалбоподателката счита, че е имало поредица от незаконосъобразни действия на държавата, които са нарушили нейни имуществени права: незаконното изземване на алкохолните напитки през 2000 г., незаконното увреждане на бутилките и „изчезването“ на някои от тях докато са били в ръцете на държавата, задържането на останалите бутилки след 2002 г. и решението от 2004 г., потвърдено от съдилищата през 2007 г., да ги придобият като изоставени.
Съдът разглежда всяко едно от тях по отделно.
По повод първото нарушение, свързано с изземването на стоките от юни 2000 г. и последвалите вреди и материални загуби той констатира, че с окончателно решение на националния съд разпореждането на данъчните власти е било прието за незаконосъобразно съгласно действащото законодателство. Съдът отбелязва също така, че към януари 2002 г., когато изземването е обявено за незаконосъобразно и връщането на останалите алкохолни напитки на жалбоподателката става принципно възможно, част от стоките са станали негодни за консумация или непродаваеми. Усилията на жалбоподателката да убеди данъчните власти да продадат стоките, докато все още са продаваеми, остават без успех. Що се отнася до количеството алкохол, то Съдът взема под внимание, че когато полицията проверява стоката на жалбоподателката, държана в складовата база на данъчните власти, на 27 февруари 2002 г.,тя отбелязва наличието на едва 52 118 бутилки (а е иззето значително по-голямо количество бутилки през юни 2000г. – 98 502 бутилки). Без значение е фактът, че съдът в последвалото производство отбелязва именно този по-голям брой, но той се основава на първоначалния акт на данъчните власти.“ Съдът е шокиран и от факта, че във все още висящото гражданско дело за вреди, заведено от жалбоподателката през май 2002 г., държавните институции, в които очевидно се включват и разградските данъчни власти, отказват на назначените от съда вещи лица достъп до съответни документи. Изглежда също така, че въпреки многократните молби на жалбоподателката, никога не е предприемана оценка на оставащата стока и на стойността на липсващите и увредени бутилки.“(§86) Съдът счита, че мерките, предприети срещу жалбоподателката, са незаконосъобразни и произволни. Поради това той установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 по отношение на изземването от юни 2000 г. и последвалите материални загуби.
По повод оплакването за незаконно задържане на алкохола след януари 2002 г. Съдът отбелязва, че е съмнително дали данъчните власти са могли по своя преценка да върнат алкохолните напитки на жалбоподателката след 27 февруари 2002 г., когато полицията разпорежда изземването им като доказателство по наказателно производство, отнасящо се за подправка на бандероли. Въпреки че заповедта за изземване от 27 февруари 2002 г. се отнася само за 52 118 бутилки. Съдът отбелязва, че законосъобразността и основателността на задържането, разпоредено в контекста на наказателното производство, трябва да бъдат проверени от него, тъй като временното изземване на доказателства в контекста на висящо наказателно производство по принцип е мярка, която е обоснована съгласно втория параграф на член 1 от Протокол № 1 (вж. Raimondo v. Italy, 22 февруари 1994, § 27, Серия A no. 281‑A). „Трудно е да се приеме, че властите са имали правото да задържат стоките на жалбоподателката безсрочно в контекста на латентно наказателно производство. Правителството не е представило никаква информация относно каквито и да било нови събития след декември 2005 г. Въпреки че данъчните власти очевидно са имали правни основания да конфискуват бутилките с подправени бандероли, това така и не е било извършено и те остават собственост на жалбоподателката. Изглежда, че не е бил извършен преглед на останалите бутилки, за да бъде установено дали са с подправени бандероли.“(§98)
При тези обстоятелства, като преценява представените от страните доказателства Съдът счита, че задържането на алкохолните напитки след януари 2002 г. не може да бъде характеризирано като законна и основателна мярка. Поради това то нарушава член 1 от Протокол № 1.
Третото оплакване, разгледано от Съда, е по повод решението на данъчните власти да бъде придобита част от стоката като непотърсена /изоставена/.
Според Съда разпоредбите на националното законодателство, съгласно които данъчните власти са придобили като изоставени стоки, държани от нея, в случай че техният собственик не ги е потърсил в срок от девет години, не може да се разглеждат като проблематични съгласно член 1 от Протокол № 1. Автоматичното им прилагане спрямо събитията по делото на жалбоподателката обаче, без да се взема предвид конкретният контекст – незаконосъобразните действия на данъчните власти срещу жалбоподателката и делото за вреди срещу тези данъчни власти – може да бъде описано единствено като произволно. Съответният контекст изяснява извън всякакво съмнение, че въпросните стоки са предмет на висящи спорове, а не са изоставени. Като отказват да вземат предвид този контекст и прилагат формален подход, българските съдилища постановяват произволни решения, потвърждаващи едно незаконосъобразно лишаване от имущество в противоречие с член 1 от Протокол № 1. Това е третото нарушение на чл. 1 от протокол 1.
