Case of Patrikova v. Bulgaria (Application no. 71835/01) 4 March 2010
Жалбоподателката е едноличен търговец и притежава разрешително, издадено през 1994 г., за търговия на едро с акцизни стоки. На 6 юни 2000 г. разградските данъчни власти проверяват един от двата склада, в които жалбоподателката съхранява своите стоки и изземват всички тютюневи и алкохолни изделия, намерени там. Тяхното количество е значително – 11 864 бутилки вино и 86 638 бутилки други алкохолни напитки с по-високо съдържание на алкохол (общо 98 502 бутилки).Общата стойност на отнетото е около 150 000 EUR. Те са преместени в складова сграда, използвана от разградските данъчни власти, но част от стоката е унищожена. С решение от 27 юни 2000 г. е наложена глоба на жалбоподателката в размер на около 115 000 EUR. Решението е издадено въз основа на становището на данъчните власти, че приложимият закон изисква отделно разрешително за съхранение на акцизни продукти, а жалбоподателката разполага само с разрешение за търговия с такива стоки. Започналото по жалба на жалбоподателката производство приключва с решение на районния съд, оставено в сила от окръжния съд на 18.01.2002 г., че в законодателството няма текст, който да изисква наличието на самостоятелно разрешително за държане на акцизни стоки.
Междувременно на 7 юни 2002 г. срещу нея започва наказателно производство по подозрение в данъчна измама, продажба на акцизни стоки без изискуемите бандероли и незаконна търговия с акцизни стоки. На 11 септември 2000 г. Районна прокуратура – Исперих нарежда запорирането като доказателство на стоките, които вече са били иззети от разградските данъчни власти.През 2003 г. производството срещу жалбоподателката е прекратено. Прокурорът нарежда производството да продължи срещу „неизвестен извършител“ и иззетите бутилки да бъдат поставени под контрола на местния данъчен орган, който е компетентен да се произнесе по евентуално изземване на бутилките с подправени бандероли. Прокурорското постановление за наложения запор е отменено от съда едва през 2005 г. На 4 февруари 2002 г. жалбоподателката пише до разградските данъчни власти, като иска възстановяването на иззетите стоки въз основа на това, че изземването от 6 юни 2000 г. е било обявено за незаконосъобразно и решението от 27 юни 2000 г. е било отменено с окончателно решение от 18 януари 2002 г. Данъчната администрация се съгласява и на 2 март 2002 г. жалбоподателката получава обратно всички тютюневи изделия. Тя отказва обаче да си вземе бутилките с вино и другите алкохолни напитки, тъй като според нея е необходима предварителна оценка на състоянието им.
На 12 април 2004 г. директорът на разградската данъчна служба издава заповед по член 106, ал. 5 от Данъчния процесуален кодекс, с която обявява стоките за изоставено имущество, придобито от държавата. Текстът на решението се отнася за всички алкохолни напитки (98 502 бутилки), описани в заповедта за изземване от 6 юни 2000 г., и в него се посочва, че стоките са държани в склад на отговорност на данъчната служба. Жалбоподателката обжалва, като посочва, че стоките не са били изоставяни. Жалбата й е оставена без уважение от всички съдебни инстанции. На 17 май 2002 г. жалбоподателката завежда иск за вреди срещу разградските данъчни власти, полицията и органите на прокуратурата във връзка с незаконното изземване на стоките й и това, че властите не разрешават извършването на продажба на алкохолните напитки преди изтичането на техния срок на годност. Тя претендира пълната стойност на алкохолните напитки, като твърди, че те са станали негодни за консумация, както и обезщетение за пропуснати ползи и морални вреди. До 16 септември 2009 г. делото не е приключило на една инстанция.
По повод това производство Съдът установява нарушение на чл. 6§1 поради твърде неразумната продължителност на същото. Той отбелязва, че повечето отлагания са резултат от причини, които могат да бъдат вменени на властите – непризоваване на някои от страните, непредоставяне на достъп от страна на органите на държавата ответник до съответните документи и непредоставяне на всички техни доказателства в началото на делото и забавяния на работата на назначените от съда вещи лица.
Съдът установява наред с това и три самостоятелни нарушения на чл. 1 от Протокол 1.
