Case of Pekov v. Bulgaria (Application no. 50358/99), 30 March 2006
В средата на 1995 срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство във връзка с неговите задължения като председател на борда на Популярна банка „Пеков”. На 15 август 1995 следствените власти искат от Несебърски районен съд да запорира някои активи, собственост на жалбоподателя и на Популярна банка „Пеков” с цел да се осигури конфискацията в случай, че жалбоподателят бъде осъден. В решение от 21 август 1995 Несебърски районен съд уважава искането. На 25 август 1995 следовател от Бургаска окръжна следствена служба запорира и друго имущество, собственост на Популярна банка „Пеков”. На 29 август 1995 срещу жалбоподателя са повдигнати обвинения, че е извършвал банкова дейност без необходимото разрешително в нарушение на член 252 § 2 от Наказателния кодекс. Между януари 1996 и юли 2003 г. обвиненията срещу жалбоподателя многократно са променяни, като едни са оттегляни, повдигани са други. Обвинителен акт срещу жалбоподателя е внесен в районния съд едва на 8 юли 2003 г., но до разглеждането на жалбата от Европейския съд не е била постановена все още присъда от българските съдилища.
В хода на досъдебното производство срещу жалбоподателя първоначално му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ от следовател, одобрена от прокурор, която впоследствие е изменена в парична гаранция, след което по отношение на него е взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Съдът отбелязва, че няма да вземе предвид периода на първоначалното задържане под стража между 3 януари 1996 и 5 януари 1996 г., тъй като жалбата е депозирана много след изтичането на 6-месечния срок.
Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за това, че след ареста от 5 юли 1996 жалбоподателят не е изправен пред съдия или друго съдебно длъжностно лице, както и за това, че лишаването на жалбоподателя от свобода между 5 юли 1995 и 1 януари 2000 не е било основателно и е било с прекомерна продължителност. Съдът установява нарушение и на чл. 5§4 във връзка с невъзможността на жалбоподателя да обжалва пред съд мярката за неотклонение „домашен арест”. Той се позовава на практиката си по други български дела – Николова срещу България (No. 2), no. 40896/98, §§ 60 и 74, 30 септември 2004), Вачев срещу България” (no. 42987/98, §§51-55, ECПЧ 2004‑VIII.
Установено е нарушение и на чл. 6§1.