Case of Radoslav Popov v. Bulgaria (Application no. 58971/00), 2 November 2006
На 24 септември 1998 жалбоподателят е бил обвинен за две кражби и е бил задържан до събиране на нови сведения. Той е бил разпитан същия ден и е признал, че е извършил кражбите. С постановление на следователя по делото му била определена мярка за неотклонение задържане под стража. Основанието за задържане на жалбоподателя е било, че той може да се укрие, да извърши друго престъпление или да възпрепятства разследването, но не е бил представен специален факт или доказателство в подкрепа на това твърдение за задържане. На 10 април 2000 Пловдивският районен съд е осъдил жалбоподателя на четири и половина години лишаване от свобода. По време на процеса, жалбоподателят внесъл шест жалби срещу задържането му, с дати 2 и 15 юли 1999, 8 и 28 септември 1999, 20 декември 1999 и 12 януари 2000. При всеки случай той привеждал довода, че няма криминално досие и че няма риск да се укрие, защото има постоянен адрес и съпругата му има нужда от помощта му след раждането не детето им. Никоя от жалбите му не била разгледана, нито е било взето решение по тях от страна на съда, въпреки заседанията, проведени междувременно в Пловдивския районен съд.
Съдът приема, че са налице: а/нарушение на чл. 5§3 от Конвенцията по отношение на това, че властите не са обосновали продължилото за период от над една година и шест месеца задържане на жалбоподателя до събиране на допълнителна информация; б/ нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията по отношение на това, че на жалбоподателя не е било предоставено правото да предприеме производство за оспорване на законността на задържането му; в/ нарушение на чл.5§5 от Конвенцията по отношение на това, че на жалбоподателя не е било дадено право на обезщетение, защото е бил жертва на арест или задържане в нарушение на разпоредбите на чл. 5 от Конвенцията.
