Case of Sirmanov v. Bulgaria (Application no. 67353/01), 10 May 2007
През 1998 г. жалбоподателят започва дело срещу Плевенския военен съд на основание чл. 2 (6) от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, като претендира 25 000 0000 неденоминирани лева като обезщетение за времето, за което е бил лишен от свобода, считано от 21 декември 1989 г. до 20 март 1990 г.
С решение от 7 юни 1999 г. Плевенският районен съд постановява, че лишаването от свобода на жалбоподателя през този период е било незаконно по смисъла на горепосочената разпоредба и му присъжда 1 000 000 (неденоминирани)лева за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 21 декември 1989 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Тъй като нито една от страните не обжалва, решението влиза в сила на 17 юни 1999 г. Жалбоподателят се снабдява с изпълнителен лист и го предявява на председателя на същия съд за плащане. Сумата е изплатена изцяло едва 4 години по-късно.
Според практиката на Съда, едно „вземане” може да представлява „притежание” по смисъла на чл. 1 от Протокол №1 към Конвенцията, ако то е действително доказано и изпълнимо.
Съдът заключава, че невъзможността на жалбоподателя да получи изпълнение на това решение изцяло преди 24 септември 2003 г. представлява намеса в правото му на мирно ползване на неговите притежания, заложено в първото изречение на първата алинея на член 1 от Протокол №1. „ Като не успяват да изпълнят повече от четири години окончателното решение на Плевенският районен съд, националните органи пречат на жалбоподателя да получи парите, които той разумно е очаквал да получи. Правителството не е посочило никаква основателна причина за това и Съдът счита, че липсата на средства не може да оправдае такъв пропуск.“(§38)
Освен нарушение на чл. 1 от Протокол 1 Съдът установява нарушение и на чл. 6§1 поради продължителното неизпълнение на влязлото в сила решение.