Case of Spasov v. Bulgaria (Application no. 51796/99), 16 November 2006
На 15 октомври 1997г. жалбоподателят е арестуван, задържан под стража и обвинен в съучастие в убийството с користно намерение и за подбуждане на друго лице да извърши престъплението. На 15 октомври 1997г. жалбоподателят е арестуван, задържан под стража и обвинен в съучастие в убийството с користно намерение и за подстрекаване на г-н К. да извърши престъплението. Делото е връщано от Пловдивския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд за доразследване двукратно и едва през февруари 2001 г. за трети път започва неговото разглеждане от съдебна фаза, което приключва с осъдителна присъда, потвърдена от Пловдивския апелативен съд и от Върховния касационен съд (съответно през януари и май 2002 г.)
Съдът разграничава два периода на предварително задържане, попадащи в приложното поле на чл. 5§3 – от 15 октомври 1997 г. до датата на първата осъдителна присъда – 1 февруари 2000 г. и от 13 юни 2000г., когато осъдителната присъда е отменена от Пловдивския апелативен съд и той връща делото на етап следствие до 9 юли 2001 г., когато жалбоподателят е признат отново за виновен. Съдът приема, че цялата продължителност на задържането на жалбоподателя под стража, която попада под член 5 § 1 (c) от Конвенцията и която поради това следва да се вземе предвид за целите на член 5 § 3 от Конвенцията е три години, четири месеца и четиринадесет дни.
По отношение на основателността на продължилото задържане на жалбоподателя под стража, Съдът забелязва, че след ареста на жалбоподателя на 15 октомври 1997г. властите не са счели, че са длъжни да преоценят необходимостта от продължаващото задържане на жалбоподателя и да го оправдаят въз основа на конкретни факти и доказателства за възможна опасност той да се укрие, да извърши друго престъпление или да препятства следствието. Следователно, изглежда, че властите са приложили грешния подход, според който задържане под стража се налага и запазва автоматично, когато обвиненията са за сериозно престъпление, без анализ in concreto. Съдът отбелязва наред с това, че в наказателното производство е имало забави, дължащи се на властите, които са допринесли за прекомерната продължителност на задържането на жалбоподателя. По-специално, делото е връщано два пъти на етап следствие от съдилищата поради неправилна правна класификация на деянията на обвиняемите и за изменение на обвиненията и обвинителните актове срещу тях. Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за прекомерната продължителност и липсата на основание за продължителното задържане на жалбоподателя под стража и нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията поради ограничения обхват или липсата на съдебен преглед на законността на задържането под стража на жалбоподателя.
