Case of Stamose v. Bulgaria (Application no 29713/05), 27 November 2012
Жалбоподателят пристигнал в САЩ със студентска виза през 1998 г., тъй като бил приет за студент в един от американските университети. През 2000 г. той прекъснал обучението си и започнал платена работа. През 2003 г. бил експулсиран от американските емиграционни власти поради нарушаване на миграционното законодателство. Органите на МВР му наложили забрана за пътуване извън България за срок от две години, позовавайки се на чл. 76, ал. 6 от Закона за българските документи за самоличност от 1998 г. Междувременно майката на жалбоподателя се омъжила в Америка, а брат му също се преместил там. Жалбоподателят обжалвал заповедта, с която му била наложена забраната за пътуване, но както Софийският градски съд, така и ВАС оставили без уважение жалбата, като приели, че административният орган има свобода на преценка при налагането на тази мярка по силата на самия закон.Жалбоподателят повдигнал през Европейския съд по правата на човека оплакване за това, че правото му на свободно придвижване било ограничено непропорционално без да се вземе предвид, че неговите близки живеят в САЩ.
Европейският съд изтъква, че пълната забрана за пътуване извън територията на страната, наложена на жалбоподателя, е твърде драконовска мярка във връзка с нарушаването на имиграционното законодателство на една конкретно взета страна. Той посочва също, че националните власти не са дали никакво разумно обяснение за предприемането на подобна мярка, нито са счели за необходимо да анализират случай на жалбоподателя с оглед неговата специфика, нито да преразгледат неговото положение в един по-късен момент. Той изтъква още, че вече е установявал подобни нарушения и в редица други български дела, като Riener v. Bulgaria, no. 46343/99, 23 May 2006 и Gochev v. Bulgaria, no. 34383/03, 26 November 2009. Съдът отбелязва също, че макар и законът да предоставя правото на такава преценка, няма индикации властите да са взели под внимание всички релевантни по конкретния случай факти. Поради „автоматичността” при налагането на мярката Европейският съд установява нарушение на чл. 2 от Протокол № 4.
