Case of Stoichkov v. Bulgaria(Application no. 9808/02) 24 March 2005
Съдът установява, че наказателното производство срещу жалбоподателя от 1988-1989 г. – водено в отсъствие на подсъдимия и чието възобновяване е отказано през 2001 – е в „явно нарушение на разпоредбите на чл. 6 или принципите, закрепени в него“.Последвалото лишаване от свобода на жалбоподателя с цел изтърпяване на наложеното в това производство наказание не може да се счита за оправдано съгласно чл. 5§1, б. „а”.Съдът установява още, че жалбоподателят е трябвало да разполага с възможността съд да разреши въпросния спор (дали е изтекла давността за изтърпяване на наказанието по влязлата в сила присъда преди 10 г. или не) в съответствие с изискванията по чл. 5§4. По българското право обаче всички въпроси относно законосъобразността на изпълнението на наказание лишаване от свобода са били поверени на компетентния прокурор. Не съществува изрична разпоредба, която да въвежда съдебен контрол по тези въпроси и няма обща процедура за habeas corpus, която да се отнася за всички видове лишаване от свобода. Съдът установява, че българското законодателство не предоставя на жалбоподателя изпълняемо право на обезщетение според изискванията на чл. 5§5 от Конвенцията.
