Case of Tanko Todorov v. Bulgaria (Application no. 51562/99), 9 November 2006
На 12 декември 1997г. жалбоподателят е обвинен в убийство и задържан под стража. Веднага след това жалбоподателят е бил разпитан от следовател. В присъствието на служебно назначен адвокат и след като е бил информиран за правото си да не дава свидетелски показания, жалбоподателят повтаря отново същите показания, които е дал предния ден и прави пълно самопризнание. Задържането на жалбоподателя е било потвърдено от прокурор на 11 май 1998г. без посочване на каквито и да е причини. Жалбоподателят отправя няколко неуспешни жалби срещу неговото задържане. Пловдивският окръжен съд категорично отказва да разгледа конкретното доказателство по делото по отношение на това, дали е имало обосновано подозрение срещу жалбоподателя. В своето решение от 13 юли 1999 г. той заявява, че „съдът не намира за необходимо да приеме доказателството по същество…” В следващо свое определение от 15 септември 1999г. той счита, че „съдът не може да навлезе в спецификата на делото и да разгледа събраните доказателства в контекста на (настоящото) съдебно производство…” Мярката за неотклонение на жалбоподателя е изменена едва с постановяването на оправдателна присъда на 3 декември 2001 г.
Съдът намира нарушение на чл.5§3 от Конвенцията по отношение на пропуска на властите да оправдаят продължителното задържане на жалбоподателя и нарушение на чл. 5§4 от Конвенцията поради това, че на жалбоподателя било отказано правото да получи ефективно преразглеждане от съда на законността за неговото продължително задържане.
