Case of the United macedonian оrganisation Ilinden and Others v. Bulgaria (Application no. 59491/00), 19 January 2006
През 1990 г. организацията „Илинден” подава искане за регистрация, което е отхвърлено. В хода на процедурата по регистрация Окръжният съд в Благоевград и Върховният съд разглеждат устава, програмата и други писмени доказателства. С решения от юли и ноември 1990 г. и март 1991 г. съдилищата се произнасят, че целите на „Илинден” са насочени срещу единството на нацията, че то проповядва национална и етническа омраза и че поставя в опасност териториалната цялост на България. В тази връзка регистрацията на „Илинден” би била в противоречие с членове 3, 8 и 52, ал. 3 на действащата по това време Конституция от 1971. В частност целите на сдружението включват „политическото развитие на Македония“ и „единна, независима македонска държава“. В допълнение на това, сдружението заявява в жалбата си пред Върховния съд, че “македонският народ не [би] приел българско, гръцко или сръбско господство.
На 16 март 1998 г. жалбоподателите подават в Окръжния съд на Благоевград заявление за регистрацията на „Илинден”.Поради пропуски в приложените документи и липса на подписи на част от учредителите, съдът оставя неколкократно молбата без движение, като дава съответните указания. Окръжният съд в Благоевград се произнася с решение на 2 ноември 1998 г. , с което отказва регистрацията както поради неизпълнение всички дадени указания, така и поради наличието на текстове от устава, противоречащи на българското законодателство. Решението е обжалвано пред Софийския апелативен съд, който с решение от 28 април 1998 г. отхвърля жалбата. То е оставено в сила и от ВКС.
Съдът установява, че намесата в свободата на сдружаване е била предвидена в закона. Той обаче намира, че отказът на властите през 1998 – 1999 г. да регистрират сдружението „Илинден” е бил непропорционален на преследваните цели. С оглед на това е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.
