Case of Velev v. Bulgaria (Application no 43531/08), 16 April 2013
Жалбоподателят повдига оплаквания за това, че по време на задържането му в поделенията на полицията между 21 и 24 март 2005 г. по отношение на него е било упражнено насилие и на 21 и 22 март по време на проведените разпити той е бил бит от полицаите, за да си признае, че е извършил една кражба. Следствието срещу жалбоподателя било прекратено през април 2008 г.
През август същата година жалбоподателят депозирал жалба пред Софийската военно-окръжна прокуратура по повод упражненото по отношение на него полицейско насилие. В нея той посочил, че не знае имената на лицата, които са упражнили насилие по отношение на него. През януари 2007 г. било образувано досъдебно производство срещу един от полицаите, който е разпитвал жалбоподателя. Прокурорът квалифицирал дението като лека телесна повреда. При последвалата очна ставка жалбоподателят установил, че това лице не е упражнило насилие върху него. През следващите две години разследването било двукратно прекратявано, но и двата пъти постановлението било отменяно от военно-окръжния съд. Във второто решение военно-окръжният съд отбелязал неефективността на проведеното разследване. По протест на прокуратурата то било отменено от военно-апелативния съд поради настъпването на абсолютната давност. Европейският съд не е бил информиран дали са предприети някакви дисциплинарни мерки по повод неефективността на проведеното разследвоане .
В последвалото съдебно производство по реда на ЗОДОВ Административният съд на София град приема за установено по безспорен начин въз основа на представените медицински документи и заключението на експертизата, че жалбоподателят е претърпял болки и страдания в резултат на нанесените му осем наранявания и му присъжда обезщетение в размер на 7 000 лв. Решението не било обжалвано и след влизането му в сила било изпълнено.
Позовавайки се както на решението на Административния съд на София град, така и на решението на военно-окръжния съд, Европейският съд констатира, че проведеното разследване не е било извършено съгласно възприетите стандарти на чл. 3 от Конвенцията. На второ място, той отбелязва, че разследването е било значително забавено въпреки кратките срокове за настъпването на абсолютната давност. Повече от 5 месеца са изминали от датата на жалбата срещу полицейското насилие до образуването на досъдебно производство. В следващите периоди властите също не са проявили нужното усърдие. Съдът посочва, че според констатациите на националните органи побоят е бил осъществен в присъствието на висши полицейски служители. Властите трябва да са били предупредени за вероятността насилието да е било упражнено срещу жалбоподателя на 23 март 2005 г., когато лекар в Софийската следствена служба отбелязва синина на гърба му. Така, дори и без изрично депозирана жалба, те са били длъжни да разследват възникналите съмнения в тази насока. (§60)
„Съдът е поразен и от факта, че органите на прокуратурата са избрали да разследват само възможното причиняване на лека телесна повреда на жалбоподателя, макар че той е заявил, че е бил зле третирани, за да бъде принуден да признае за извършено престъпление.Органите на прокуратурата не са се постарали да направят всички констатации по отношение на мотивацията, стояща зад малтретирането, или да обсъдят дали в действителност не е било извършено престъпление по член 287 от Наказателния кодекс“(§62)
С оглед на изброените недостатъци Съдът достига до извода, че разследването на твърденията на жалбоподателя за малтретиране не е било ефективно – така, че да се избегне всяко впечатление за безнаказаност и да се осигури на подходящ контрол върху дейността на държавните служители. Не на последно място той отбелязва, че не е бил информиран за провеждането на вътрешното разследване или дисциплинарно производство срещу служителите, за които се твърди, че са отговорни за побоя на жалбоподателя.
Съдът установява нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 и присъжда обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателя.