Case of Yavashev and Others v. Bulgaria (Application n° 41661/05),6 November 2012
Жалбоподателите са трима братя, на които през 1992 г. община Габрово възстановява имота, принадлежал на техния баща, в който били построени фабрика, други помощни сгради, както и къща за семейството им. След национализацията му, от началото на 60-те години в сградите се помещава едно от общинските училища. Със съгласието на жалбоподателите общината продължила да използва имота според предназначението му и след като им го възстановила и той бил отписан със заповед на кмета на 30.11.1992 г., тя започнала да заплаща за него наем. В края на 90-те години общинският съвет на свое заседание взема решение да изкупи имота от жалбоподателите. Изпълнението на това решение е спряно от Областния управител и от 2001 г. Общината престава да заплаща наема. В започналото от жалбоподателите съдебно производство по повод неплащането на наем общината предявява инцидентен установителен иск, в който твърди, че заповедта на кмета е нищожна и имотът не е подлежал на реституция. Районният и окръжният съд отхвърлят установителния иск на общината и уважават този на жалбоподателите, но ВКС уважава инцидентния установителен иск, отменя решенията на долните инстанции и връща делото за ново разглеждане със задължителни указания. В резултат на това искът на жалбоподателите е отхвърлен. Към настоящия момент все още е висящо производството по предявения иск от общината за връщане на недължимо платените суми за наем.
Жалбоподателите повдигат оплакване, че лишаването им от собственост не е било „съгласно условията, предвидени в закона“, поради което им се дължи или връщане на собствеността, или заплащане на нейната равностойност. Европейският съд намира, че жалбоподателите са имали собственост, съгласон стандартите на Европейската конвенция и тя не е била оспорвана в продължение на години. С решенията на ВКС, по силата на които се приема, че тази собственост неправилно им е била възстановена и те на практика никога не са я придобивали, е бил нарушен балансът между интересите на обществото и на жалбоподателите. Така не е бил спазен принципът на пропорционалност, поради което е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
