Case of Zeleni Balkani v. Bulgaria (Application no. 63778/00),12 April 2007
През 2000 г. община Пловдив започва почистване на бреговете и коритото на река Марица, която тече през града. Процедурата включва изкореняването и унищожаването на дървесна и друга растителност, която блокира течението на реката. Организацията-жалбоподател е на мнение, че действията на общината са в противоречие с националното законодателство за защита на околната среда и че безразборното изкореняване и унищожаване на дърветата и другата растителност ще наруши биологичното равновесие в реката. На 18 април 2000 г. организацията-жалбоподател уведомява общината за намерението си да проведе митинг на следващия ден, 19 април, пред общината. Целта на митинга е да протестира срещу действията на общината и да поиска безразборното изкореняване и унищожаване на растителността по реката да спре, тъй като то унищожава важна алувиална дървесна растителност и ареала на редки, застрашени видове птици. По-късно същия ден полицаи посещават офисите на организацията-жалбоподател и се сдобиват с подписани декларации от ръководителите й, че са известени за забраната и няма да организират митинга, както е планирано. Организацията-жалбоподател не провежда митинг на 19 април 2000 г. и разчистването на бреговете и коритото на река Марица продължава необезпокоявано. На 26 април 2000 г. организацията-жалбоподател обжалва забраната на общината за провеждането на митинга. С решение от 28 март 2001 г. Пловдивският районен съд обявява за нищожна забраната на общината на митинга, планиран от организацията-жалбоподател за 19 април 2000 г. Решението установява, че забраната е издадена в нарушение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, тъй като произхожда не от кмета, а от секретаря на общината. Нещо повече, тя не споменава нито едно от законовите основания за издаване на такива забрани.
Съдът отхвърля възражението на Правителството, че организацията е загубила качеството си на жалбоподател, защото решението на районния съд било в нейна полза. Той отбелязва, че въпреки констатацията си, че забраната е незаконна, националният съд нито признава нарушението на правото на организацията-жалбоподател на свобода на мирните събрания, нито предоставя удовлетворение. Нещо повече, той обявява забраната за нищожна почти година след планираното събитие, когато, според организацията-жалбоподател, нуждата от такъв митинг вече не съществува.
Съдът отбелязва, че в своето решение от 28 март 2001 г. Пловдивският районен съд е установил, че забраната на общината на митинга на организацията-жалбоподател от 19 април 2000 г. е издадена в нарушение на Закона за събранията, митингите и манифестациите . Съответно, тази забрана представлява намеса в упражняването на правото на организацията-жалбоподател на свобода на мирните събрания, която не е „предвидена в закона” по смисъла на втората алинея на чл. 11 от Конвенцията.
Съдът установява, че е налице нарушение и на чл. 13, във връзка с чл. 11 от Конвенцията.
