Архив

Архив за ‘Европейска конвенция за защита правата на човека’ категория

Две нови решения от 16 май на ЕСПЧ

На 16 май комитет от трима съдии от състава на Европейския съд постанови две решения по български дела. Те са от т.н. категория на повтарящите се и не повдигат нови въпроси. Свързани са с реституцията.

Първото е решение за справедливо обезщетение по чл. 41 по делото Mihalevi v. Bulgaria (Application no. 63481/11) Продължи към пълния текст »

Обхват на правото на личен живот на задържаните

Невъзможността на задържано лице да присъства на погребение на брат си представлява нарушение на чл. 8

Това е заключението на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 2 май 2019 г. по делото Vetsev c. Bulgarie (Requête no 54558/15). Продължи към пълния текст »

Европейският съд: Не съществува право на „установена съдебна практика“

На 11 април 2019 г. Европейският съд за правата на човека постанови решението си по делото Mariyka Popova et  Asen Popov c. Bulgarie (no 11260/10) . В него беше повдигнато оплакване за нарушаване на правото на справедлив процес, и по-специално – на принципа на правната сигурност, поради установените противоречия в практиката на националните съдилища, което е довело до увреждане правата на жалбоподателите. Европейският съд не установи нарушение. Неговите аргументи са достатъчно сериозни и заслужават внимание, защото „справедливостта“ на съдебния акт в разбирането на голяма част от българските юристи същностно се разминава с тълкуването на тази международна юрисдикция. Би ми се искало особено тези колеги, които подготвят  жалби до Европейския съд, да се запознаят с критериите, които Съдът е формулирал при преценката си в случаите, когато се натъкне на противоречие в практиката на националните съдилища при тълкуването и прилагането на националното законодателство. Тук „червената нишка“ е, че не същестува „право на установена съдебна практика“, тъй като  това би означавало да не се търси никаква реформа или подобрение. Продължи към пълния текст »

Българският съд не е проявил необходимото усърдие при допускането на екстрадиция по искане на Иран

На 4 април 2019 г. Европейският съд обяви своето решение по делото G.S. v. Bulgaria (Application no. 36538/17), в което постанови, че България ще наруши чл. 3 от Европейската конвениця, ако допусне екстрадирането на жалбоподателя в Ирак. Продължи към пълния текст »

Правото на обществото да бъде информирано не трябва да нарушава презумпцията за невиновност

23 февруари, 2019 Няма коментари

Това е изводът, който властите следва да си направят от постановеното на 21 февруари 2019 г. решение на Европейския съд за правата на човека след поредното осъдително решение по повод нарушената презумпция за невиновност по делото Lolov et autres c. Bulgarie (requête n o 6123/11).

Дали обаче официалните институции и държавните служители в тях ще вземат под внимание заключенията на този наднационален и високоуважавен и авторитетен орган и ще се постараят да избегнат подобни непремерени официални изявления, е въпрос, чийто отговор е непредсказуем. Продължи към пълния текст »

Делото X et autres c. Bulgarie

На 17 януари 2019 г. Европейският съд постанови решение по горната жалба, в което не  установи нарушения по оплакванията на жалбоподателите. Забележителна е бързината, с която е решен този спор на фона на не особено бързото правосъдие от тази международна юрисдикция предвид нейната свръх натовареност – за по-малко от три години от датата на регистриране на жалбата. Вероятно Съдът е преценил, че тя следва да бъде разгледана с приоритет, като е преценил наред с това, че по проблемите, които повдига, тя следва да бъде класифицирана във второ ниво по важност. Продължи към пълния текст »

Постигнати споразумения с Правителството по две жалби

22 ноември, 2018 Няма коментари

Днес Европейският съд за правата на човека обяви две свои решения, с които одобрява постигнатите споразумения между жалбоподателите и Правителството и така прекратява производствата по тях, като заличава жалбите от своя регистър. По своя характер тези решения са по процедурата, а не по същество и затова носят наименованието decision, а не judgment.

По първата  жалба – Dolapchiev v. Bulgaria (no 66614/11) е повдигнато оплаvкване по чл. 10 от Европейската конвенция  по повод осъждането   на журналист  за негова статия във вестник „Икономически живот“, в която след проведено от него журналистическо разследване, той изнася данни за злоупотреби от страна на общинското дружество, стопанисващо пазарите в София. В статията той нееднократно се позовава на получена бележка, адресирана до няколко общински органа, подписана от бивш кслужител на предприятието.   Директорката на дружеството е уволнена. Тя предявява тъжба, в резултат на която започва частно наказателно производство срещу жалбоподателя, в хода на което той е признат за виновен, освободен е от наказателна отговорност с налагане на административна санкция глоба в размер на 2 500 лв, която е намалена от горната инстанция на 1000 лв.

След комуникиране на жалбата Правителството признава, че е било допуснато нарушение на чл. 10 от Конвенцията и приема да изплати на жалбоподателя сумата, предложена от Европейския съд. След като получава от двете страни съгласие с предложеното споразумение Съдът го одобрява и прекратява производството.

По втората жалба – Ivan Trifonov STANCHEV and Others(no 49925/11) са повдигнати оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 и чл. 13 поради прекомерната продължителност на реституционното производство и липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита, което да ги компенсира за тази прекомерна забава. Правителството признава допуснатите нарушения и приема да заплати на тримата жалбоподатели, съобразно наследствените им дялове, сумата от 7 500 EUR,

Предстоящи промени в Правилата на Съда във връзка с дела, съдържащи класифицирана информация

10 февруари, 2018 Няма коментари

Обосновка на включването на допълнение към Правилата

На 31 януари 2018 г. по поръчение на Бюрото на Европейския  съд по правата на човека (което включва председателя, зам.-председателя на Съда и председателите на отделните камари) е изготвен доклад от Постоянния комитет за допълнение на Правилата на Съда относно работата с класифицирана информация. Целта му е да запълни една празнота в тях и да създаде подходяща регламентация, която би гарантирала на страните, и най-вече на правителствата, една адекватна защита по отношение на конфиденциалните документи  (чувствителни, секретни, класифицирани), представяни от тях по искане на Съда. Продължи към пълния текст »

Дейността на Европейския съд за правата на човека през 2017 г.

The annual press conference of the President of the European Court of Human Rights – Guido Raimondi, President of the European Court of Human Rights Conférence de presse annuelle
du Président de la Cour européenne des droits de l’homme – Guido Raimondi, Président de la Cour européenne des droits de l’homme

На 25 януари 2017 г. Председателят на Европейския съд по правата на човека представи резултатите от работата на Съда за 2017 г. по време на традиционната пресконференция  Той поясни, че преди официалното откриване на новата съдебна година за Съда, ще се проведе семинар, в който ще вземе участие Председателят на Съда на Европейския съюз г-н Коен Ленард. Той ще бъде  посветен на една много важна тема – авторитета на съдебната власт – проблем, свързан с този за независимостта на правосъдието, значимо за всички държави на Съвета на Европа, които срещат повече или по-малко трудности.

Равносметката за работата на Европейския съд

В своето слово председателят Раймонди направи кратка равносметка на дейността на Съда за изминалата 2017 г. Подробните данни са представени в публикувания годишен доклад, както и в самостоятелните статистически публикации (за постановените решения през 2017 г., както и за  периода 1959-2017; за решенията по отделни държави през 2017; за приетите привременни мерки и др.п.)[1]

Г-н Раймонди посочи, че през изминалата година е нараснал броят на постъпилите нови жалби, голяма част от които са от Турция. Към края на 2016 г. висящите жалби са наброявали около 80 000, но тяхната цифра до края на 2017 г. е намаляла на  около 56 000 (т.е. налице е спад с около 17%), което се дължи най-вече на обявяването на твърде голям брой жалби за недопустими поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. В делото Burmych и други срещу Украйна[2] Съдът е констатирал наличието на системен проблем, свързан с неизпълнение на пилотното решение Ivanov c. Ukraine[3](основният проблем е продължителното неизпълнение или забавеното изпълнение на влезли в сила решения на националните съдилища в полза на жалбоподателите). Затова Съдът е решил да прекрати производството по 12 000 висящи жалби със сходни оплаквания и да предаде въпроса на Комитета на министрите за изпълнение на това решение, за да бъдат по-добре защитени интересите на жертвите.

Другата причина за нарасналия брой жалби е свързан с твърде значителното увеличаване на тези от Турция след опита за преврат през 2016 г., който е довел до един ръст с 275% на жалбите срещу тази държава и така Турция заема второ място сред страните с най-много регистрирани жалби.

Г-н Раймонди припомни важността на принципа на субсидиарност, който задължава държавите-страни по Конвенцията да спазват и защитават правата и свободите на гражданите, гарантирани от Европейската конвенция. Това включва абсолютното задължение да се изчерпват ефективните вътрешни средства за защита преди да се депозира жалба пред Съда от страна на самите граждани, а за държавите – да отстранят структурните проблеми, включително и чрез създаването на адекватни вътрешни средства за защита. Статистиката показва, че държавите, по отношение на които са постановени най-много решения, са Русия (305), Турция (116), Украйна (87), Румъния (69) България (39) и Гърция (37).

Към 31 декември 2017 г. най-големият относителен дял  жалби  са от следните държави: Румъния – 17,6% (9 900 жалби), Русия – 13,8 % (7 750 жалби), Турция – 13,3% (7 500 жалби), Украйна – 12,6% (7 100 жалби) и Италия – 8,3% (4 х650 жалби).

В края на своето слово г-н Гуидо Раймонди се спря на въпрос, който му се задава винаги: каква е продължителността на процедурата пред Европейския съд?  Той посочи, че към края на 2017 г. средната продължителност е 30 месеца (срещу 34,1 месеца за 2016 г.) По 85 950 приключили жалби през 2017 г.  средната продължителност за разглеждане на една жалба е 18 месеца.[4]

В представения статистически анализ за 2017 г. е посочено, че през 2017 г. 85 951 жалби са били решени, което бележи ръст от 123% спрямо 2016 г.[5] От тях 70 356 са били обявени за недопустими или делата са прекратени от едноличен съдия, комитет, камара или голямо отделение.Едноличен съдия се е произнесъл по 66 156 жалби, което бележи ръст със 113% по отношение на 2016 г.[6] По други 2 282 жалби производството е било прекратено след постигнато приятелско уреждане на спора или подписана едностранна декларация от страна на правителството. Броят на постановените решения по съществото на спора е нараснал на 15 595 (срещу 1 927 през 2016 г.), което се дължи най-вече на обединяването на групи сходни жалби, но и на прекратяването на процедурата по 12 000 жалби срещу Украйна, за които беше посочено по-горе в речта на г-н Раймонди.

 

[1] Те могат да бъдат намерени на страницата на Съда – http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?c=fre&p=home

[2]  46852/1347786/1356605/1354125/13and 3653/14, GC, 12 October 2017

[3] Yuriy Nikolayevich Ivanov v. Ukraine (no. 40450/04, 15 October 2009

[4] Вероятно тук много колеги биха възразили, че тези данни не отговарят на истината, защото са свидетели на постановени решение по жалби, регистрирани и през 2008-2009 г.  Не бива да забравяме обаче, че при над 90% обявени за недопустими жалби, което се случва в рамките на по-малко от една година, естествено е средно статистически да се получи именно цифрата, посочена от г-н Раймонди.

[5] Виж Analyse statistique 2017, с. 4-5 – достъпен на: http://www.echr.coe.int/Documents/Stats_analysis_2017_FRA.pdf

[6] Това означава, че такъв брой жалби е бил обявен за недопустими и по тях по принцип няма мотиви или мотивите са твърде бланкетни.

Курсовете за дистанционно обучение на платформата на HELP

Годишната конференция на мрежата „HELP“(19-20 юни) и курсовете за дистанционно обучение на платформата на HELP

На 19-20 юни 2017 г. се проведе ежегодната конференция на мрежата HELP, която включва представители на юридическите професии на държавите – членки на Съвета на Европа, обединени от общата идея за повишаване на образованието по правата на човека на юристите-професионалисти.

Тази година конференцията премина под надслова „ За дружелюбно правосъдие“

Всички материали от конференцията могат да бъдат прочетени на английски, френски и руски език на следната страница:

http://www.coe.int/en/web/help/-/2017-help-network-conference

За българските адвокати ще бъде полезно да бъдат инфомирани, че  създадената платформа за дистанционно обучение е достъпна за всеки, който пожелае да се регистрира. Има такива курсове, които могат да се реализират индивидуално и при успешно преминаване на съответните задачи и тестове,  да се   получи сертификат.

В информацията по-долу ще представя списък на наличните  курсове, голяма част от които засега са само на английски език.

Най-голямото преимущество на тази обучителна платформа е, че всеки избира сам времето, в което да се включи, да работи  и да не е зависим от никого, а накрая сам получава и документ  за приключило обучение по дадена тема. Продължи към пълния текст »

Categories: информация Tags: