Архив

Архив за ‘Статии’ категория

ТРИ ОСЪДИТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

daricnews.bgНа  21 юни  2018 г. Европейският  съд постанови три решения по десет  български жалби  –  Mihalevi v. Bulgaria(Application no. 63481/11); Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 31044/12 and 3 others);Gyoshev et autres c. Bulgarie(Requêtes nos 46257/11 et 4 autres), в които установи нарушения на различни текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека.

В тях повдигнатите оплаквания са във връзка с нарушения, по които има предходни осъдителни решения срещу България. Ето защо Съдът е заседавал в състав от трима съдии. (т.н. комитет) Продължи към пълния текст »

Недопускането на очна ставка между обвиняем и пострадал невинаги нарушава правото на справедлив процес

В решението Dimitrov et Momin c. Bulgarie от 7 юни 2018 г. Европейският съд постанови: няма нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателите, осъдени за изнасилване, макар че не са могли да разпитат жертвата нито в хода на досъдебното, нито в хода на съдебното производство. Продължи към пълния текст »

Dimova-Ivanova et Ivanov c. Bulgarie(Requête no 58497/10), 31 mai 2018

На 31 май 2018 г. Европейският съд обяви своето решение по горепосоченото дело, което е от серията дела, свързани с т.н. операция „Медузите“, шумно оповестена и рекламирана с помощта на не една услужлива медия, лично от Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи, от самия премиер и от окръжния прокурор на Варна в периода март 2010 г.

В това решение за пореден път са установени нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Този път „само“ две, а не както при Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, 15 octobre 2013) седем и при Slavov et autres c. Bulgarie(no 58500/10, 10 novembre 2015 – пет.

Продължи към пълния текст »

Categories: Статии Tags:

Българският съд е нарушил принципа за обективна безпристпрастност, заложен в чл. 6§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека

Извод на Европейския съд по правата на човека в решението му по делото Boyan Gospodinov c. Bulgarie (no 28417/07)

Фактите по случая

На 18.08.2002 г. след обиск в дома на жалбоподателя е открито известно количество марихуана и на 30.08.2002 г. той е задържан под стража. С присъда на ОС-Стара Загора е признат за виновен и му е определено наказание три години и половина лишаване от свобода. Присъдата е обжалвана пред Апелативния съд в Пловдив, който намалява наказанието на 1 година лишаване от свобода. Това решение е обжалвано пред ВКС. Същевременно адвокатът на жалбоподателя прави искане и за промяна на мярката за неотклонение, което е уважено. Върховният касационен съд изменя мярката за неотклонение „задържане под спража“ с подписка. Жалбоподателят е освободен на 07.04.2004 г., след като е бил лишен от свобода една година, 7 месеца и 8 дни. С решение от   22.05.2004 г. ВКС оставя в сила решението на Апелативния съд (от 1 година лишаване от свобода). Продължи към пълния текст »

Решение на ЕСПЧ, свързано с лоши материални условия в затвор

15 февруари, 2018 Няма коментари

Решение на ЕСПЧ, свързано с лоши материални условия в затвор

На 15 февруари 2018 г. Европейският съд постанови решение по делото Hristoskov v. Bulgaria(Application no. 50760/09) , с което установи нарушение на чл. 3 по повод   лошите материални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ТПО Кремиковци. Това решение е едно от многото подобни, постановени от Съда преди и след делото Neshkov and Others v. Bulgaria. То представлява интерес по-скоро с обсъждането на един процесуален въпрос по допустимостта на част от оплакванията, който ще бъде разгледан по-долу.

Фактите

Жалбоподателят изтърпява присъда лишаване от свобода в ТПО „Кремиковци“ и в периода 26 октомври 2009 – 28 октомври 2010 г. е бил настанен в отряд 72, помещаващ се в няколко килии с циментов под, отоплявани с печки на дърва и въглища (за които не е достигало горивото), много от прозорците са били счупени, а вратите – разбити. В килията на жалбоподателя с размери около 30-35 Кв.м., са били настанени между 16 и 22 затворника. Студена вода е имало по 2 часа сутрин и вече, а топла – по 1 час. В резултат на това жалбоподателят се разболява от артрит.  След 28 октомври той е прехвърлен в друг отряд и килията му не е пренаселена, а условията са много по-добри по отношение на отоплението, осветлението и хигиената. Единствен проблем остава липсата на вода поради ниското налягане и едва след 22 часа е можело да се ползва душ. Той се оплаква и от липса на адекватно здравно обслужване в мястото за изтърпяване на наказанието.

След като жалбата бе изпратена за становище на Правителството, с отговора си по него жалбоподателят повдигна нови оплаквания  по чл. 3, които са свързани с факти и обстоятелства не към датата на първоначалната жалба, а в по-късен момент.

По допустимостта на оплакванията

По повод първоначалните оплаквания по чл. 3, повдигнати с основната жалба Съдът не намира основание да  ги обяви за недопустими и ги разглежда по същество. Що се отнася до тези, които са повдигнати с отговора на становището на Правителството (то не изразява некаква позиция по тях) Съдът намира, че те не допълват оплакванията по основната жалба, а следва да бъдат разглеждани като нови. Поради това той намира, че не е целесъобразно те да бъдат разглеждани, като се позовава на утвърдената си практика в този смисъл (Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria, no. 17854/04, § 94, 20 September 2011, Rafig Aliyev v. Azerbaijan, no. 45875/06, § 69, 6 December 2011; and Yefimova v. Russia, no. 39786/09, § 177, 19 February 2013).

Изводът, който следва от това решение, е, че в процедурата по размяна на становища вече е късно да се повдигат нови оплаквания.Те биха могли да бъдат предмет на нова жалба. Следователно, ако междувременно са се случили нови събития, които обосновават и нови оплаквания, те или трябва да се направят преди още жалбата да е комуникирана на правителството, или да се оформят в нова жалба.

Правните аргументи на Съда

Европейският съд се основава на докладите на Комитета за превенция на изтезанията от 2010 г. , на Българския Хелзинкски комитет за затворите в България от 2008 г. и на докладите на Омбудсмана в качеството му на национален превантивен механизъм от 2012 и 2016 г., в които е отбелязана голямата пренаселеност,  лоша хигиена и лоши санитарни условия на живот в затвора в Кремиковци. Той констатира, че тези констатации съвпадат с твърденията на жалбоподателя. Съдът се позовава наред с това и на принципите, установени в неговата съдебна практика (Muršić v. Croatia [GC], no. 7334/13, §§ 96-101, ECHR 2016, съгласно която липсата на достатъчно жизнено пространство в килиите е сериозен фактор, който се  взема под внимание при преценката   дали условията на задържане се равняват на „унизително отношение“ по смисъла на член 3 от Конвенцията и могат да разкрият нарушение, самостоятелно или заедно с други недостатъци (пак там, §§ 122-41). Той припомня и своето пилотно решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10 and 5 others, §§ 245-56, 27 January 2015), в което бе установено нарушение на чл. 3 по оплаквания, подобни на настоящия случай.

Съдът достига до извода, че условията на задържане на жалбоподателя в периода 21 август 2009 – 28 октомври 2010 г. са в  нарушение на чл. 3 от Конвенцията, докато след тази дата той не намира, че условията са преминали онази степен на суровост, че да се установи нарушение.

Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.

Послеслов

Следва да се припомни, че след влизането в сила на комплекс от мерки в изпълнение на пилотното решение Neshkov and Others v. Bulgaria, Европейският съд приема, че са налице ефективни вътрешни механизми за защита както от превантивен, така и от компенсаторен характер, поради което обявява за недопустими всички жалби с подобни оплаквания, ако не са изчерпани тези средства. Нещо повече – на това основание той върна и всички висящи пред него жалби, ако  по тях не е изтекъл 5-годишниня давностен срок  за претенции за вреди.

Настоящият случай се отнася за период, който е по-назад във времето. Жалбоподателят нито е разполагал към онзи момент 2009 г. с ефективно вътрешноправно средство за защита, нито е могъл в по-късен момент да предяви такъв иск пред нашите съдилища. Именно поради тази причина Европейският съд постанови решение по съществото на спора.

Страсбург: трябва да съществува средство за защита срещу забавянето на изпълнението на искове срещу държавата

1 февруари, 2018 Няма коментари

 

На 18 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу нашата страна, в които установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, тъй като различни органи на изпълнителната власт бяха отказали да изпълнят влезли в сила решения в полза  на отделни граждани. По две от тях са били издадени изпълнителни листове, но плащания не са били извършени. „Нарушители“ са всички министри на образованието и науката в периода 2005 – 2017 г. По този повод написах статията „Гражданите не са длъжни да плащат за правния нихилизъм на управляващите“.

Днес  бих поставила друго заглавие: „Гражданите ще продължат да плащат за правния нихилизъм на управляващите“. Основанието ми е поредното решение на Европейския съд по правата на човека, в което е установено нарушение по сходен казус. Този път „нарушителят“ е Министерството на земеделието в лицето на всичките му министри, изредили се в периода 2006-2017 г. На 25 януари 2018 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Chorbov v. Bulgaria(Application no. 39942/13). Продължи към пълния текст »

За решенията на Европейския съд по правата на човека  и мястото на България в неговата дейност

Cover page Annual Report (provisionnal version) 2016

В края на миналата седмица официално бе дадено началото на новата съдебна година за Европейския съд по правата на човека. В тази връзка освен редовната пресконференция, на която Председателят на Съда – г-н Гуидо Раймонди представи кратък обзор на работата на Съда, поясни причините за по-голямата му натовареност и средствата, чрез които той се е справил с тези предизвикателства, бяха публикувани и официалните статистически данни. В тях освен обобщение  за дейността на Съда бе представена и детайлна информация за всяка една отделна държава член на Съвета на Европа – колко жалби са постъпили, колко решения, по кои текстове са установени нарушения и т.н. Тази информация е достъпна на страницата на самия съд.

Но тя се нуждае и от компетентна интерпретация, а не всеки умее „да чете цифри“. За втора поредна година установявам, че журналистът от в-к „Сега“ Светослав Терзиев не разполага с нужните умения, но пък търси ефектни заглавия (може би, за да привлече по-голяма аудитория, не знам). Твърдя обаче, че поставянето на България в някаква „черна класация“ без основание не е професионално.[1] Продължи към пълния текст »

Гражданите не са длъжни  да плащат за  правния нихилизъм на  управляващите

Европейският съд: „Задължение на държавата е да гарантира, че окончателните решения срещу нейните органи, или юридически лица, или дружества, притежавани или контролирани от нея, се изпълняват без необосновано голямо забавяне“

На 18 януари Европейският съд по правата на човека постанови три решения, в които установи нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Това вече не е никаква новина, разбира се, но печалното и в трите дела е, че виновници за това са съответните

министри на образованието и науката през всички години от 2004 г. и до настоящия момент и столичният кмет (през периода 2005-2013). Случаите са повече от травиални – постановени решения в полза на физически лица, с които съответните институции отказват да се съобразят и да изплатят присъдените суми, и така – повече от 10 години. Продължи към пълния текст »

„Проблемът“ ОМО „Илинден“

На 11 януари Европейският съд по правата на човека постанови поредните три решения, свързани с казуса на ОМО „Илинден“ – Kiril Ivanov v. Bulgaria (Application no. 17599/07);Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13); United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (No. 3), (Application no. 29496/16) Продължи към пълния текст »

Решение на Европейския съд по 10 български жалби

27 октомври, 2017 Няма коментари

На 26 октомври 2017 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото Zhivko Gospodinov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 34639/07 and 9 others).

Жалбоподателите са 10 български граждани, изтърпяващи наказание доживотен затвор (петима) или  доживотен затвор без право на замяна(петима) в различни български затвори – Белене, Бобов Дол, Варна, Враца, Пловдив и Стара Загора. Жалбите им са регистрирани през периода 2007 – 2013 г., но съгласно правило 42 § 1 от Правилата на Съда, предвид общността на повдигнатите от тях оплаквания, Съдът ги е обединил за произнасяне в едно решение. Продължи към пълния текст »