Права на Човека .com

На 13 октомври Европейският съд постанови пет осъдителни решения срещу България –Koychev c. Bulgarie(Requête n^o 32495/15, квалифицирано във второ ниво по важност), Marin Yosifov c. Bulgarie(Requête n^o 5113/11), Maksim Savov c. Bulgarie(Requête n^o 28143/10, квалифицирано във второ ниво по важност) Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 49817/14 and 2 others, постановено от Комитет), Rasheva v. Bulgaria(Application no. 66993/13, постановено от Комитет) Продължи към пълния текст »

Това е крайният извод от решението на Европейския съд по правата на човека, постановено на 6 октомври 2020 г. по делото Stoyan Krastev v. Bulgaria. То е свързано с оплакване по чл. 5§5 от Конвенцията, съгласно който „всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член,има право на обезщетение.“ Продължи към пълния текст »

На 11 юни 2020 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото Ugrinova and Sakazova v. Bulgaria(Application no. 50626/11), в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Дотук се стигна поради нежеланието на държавен съдебен изпълнител да предприеме необходимите действия, които са му вменени от закона и в продължение на цели седемнадесет години жалбоподателките не могат да влязат във владение на своя имот. Продължи към пълния текст »

На 28 май 2020 г. Европейският съд постанови решението си по делото Antonov v. Bulgaria, в което установи, че правото на собственост на жалбоподателя е било нарушено в резултат на отказа на данъчната администрация в Силистра и Варна да възстанови неправомерно начислената и събрана чрез принудително изпълнение сума в размер на 42 386 лв  за уж дължими данъци. Продължи към пълния текст »

На 4 юни 2010 г. Европейският съд постанови решение по делото Avendi OOD v. Bulgaria , в което установи, че правото на собственост на дружеството е било нарушено, тъй като   е било задържано голямо количество алкохол, принадлежащ на жалбоподателя, без да е налице законово основание за това и въпреки окончателно разпореждане  на национален съд стоката да бъде върната, данъчните власти във Варна и Добрич отказват да изпълнят решението на съда. В резултат на това голямо количество алкохол става негодно за консумация поради изтекъл срок на годност. Продължи към пълния текст »

До този извод достига   Европейският съд в своето решение по делото  G.S. v. Bulgaria (Application no. 36538/17) от 4 април 2019 г., в което той постанови, че Бъ лгария би нарушила чл. 3 от Европейската конвенция, ако допусне екстрадирането на жалбоподателя в Иран поради опасността да бъде подложен на бой с пръчки. Продължи към пълния текст »

На 2 април 2020 г. Европейският съд постанови решението Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria (Application no. 54991/10), в което установи нарушение на правото на достъп до съд на жалбоподателите поради осъждането им да заплатят държавна такса, надхвърляща присъдения им размер обезщетение за неимуществени вреди. Европейският съд констатира за пореден път, че националните съдилища, макар и да познават  неговата практика и да са наясно с установените проблеми, прилагат стриктно националното законодателство и се съобразяват с неговите разпоредби без оглед на това – доколко те съответстват или не на Европейската конвенция. Очевидно се налагат законодателни промени относно размера на държавните такси за исковите производства. Продължи към пълния текст »

Това е един от основните изводи в постановеното на 26 март 2020 г. решение на Европейския съд по правата на човека по делото Pendov v. Bulgaria((Application no. 44229/11) Продължи към пълния текст »

На 20 февруари 2020 г. Европейският съд постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 2 и 3(по едната) и чл. 3 и 8 (по другата)жалба.  И в двата съдебни акта е изрично отразено, че Съдът разглежда жалбите с приоритет (те са регистрирани през 2018 г.). Това е индикация за важността на проблемите, които се засягат в тях и същевременно – сигнал към властите да предприемат необходимите действия, за да променят практиката и/или законодателството си. В случая това е важно, тъй като и в двете жалби се повдигат въпроси, които вече са били разглеждани от Съда нееднократно. В следващото изложение ще бъде представено резюме само на първото от тях, тъй като по второто бе публиувана подробна информация от страна на Българския Хелзинкски комитет – Y v. Bulgaria (Application no. 41990/18)

Решението по делото M.A. and Others v. Bulgaria(Application no. 5115/18) е свързано с експулсирането на чужденци . Цяла група дела от такъв характер, обединени от водещото сред тях –   C.G. and Others v. Bulgaria, се намират под засилена процедура на наблюдение от страна на Комитета на министрите(тук са включени и следните дела : Auad c. Bulgarie; M. and Others v. Bulgaria; Gapaev end Others v.  Bulgaria, Kurilovich and Others v.  Bulgaria, M.M. v.  Bulgaria.) През март 2019 г. , на 1340-тото заседание на Комитета на министрите  на Съвета на Европа, проведено на 12-14 март 2019 г. , относно тази  група  отново бе отбелязано, че липсва какъвто и да било напредък в преодоляването на редица проблеми, които са от комплексен характер. На 10 октомври 2019 г. последва ново осъдително решение, повдигащо   същите  проблем – O.D. c. Bulgarie (жалба № 34016/18) . На Правителството бе даден срок до  1 декември 2019 г. да представи конкретна информация за подготовката на изменения в законодателството, както и примерен график на приемането му. Правителството е представило своя план за действие, който все още не е получил оценката на Комитета на министрите.Очертава се сериозен структурен проблем,който изисква  усилията на институциии от трите власти,за да бъдат избегнати и за в бъдеще подобни нарушения. Продължи към пълния текст »

На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.

Продължи към пълния текст »