До този извод достига Европейският съд в своето решение по делото G.S. v. Bulgaria (Application no. 36538/17) от 4 април 2019 г., в което той постанови, че Бъ лгария би нарушила чл. 3 от Европейската конвенция, ако допусне екстрадирането на жалбоподателя в Иран поради опасността да бъде подложен на бой с пръчки. Продължи към пълния текст »
На 2 април 2020 г. Европейският съд постанови решението Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria (Application no. 54991/10), в което установи нарушение на правото на достъп до съд на жалбоподателите поради осъждането им да заплатят държавна такса, надхвърляща присъдения им размер обезщетение за неимуществени вреди. Европейският съд констатира за пореден път, че националните съдилища, макар и да познават неговата практика и да са наясно с установените проблеми, прилагат стриктно националното законодателство и се съобразяват с неговите разпоредби без оглед на това – доколко те съответстват или не на Европейската конвенция. Очевидно се налагат законодателни промени относно размера на държавните такси за исковите производства. Продължи към пълния текст »
Това е един от основните изводи в постановеното на 26 март 2020 г. решение на Европейския съд по правата на човека по делото Pendov v. Bulgaria((Application no. 44229/11) Продължи към пълния текст »
На 20 февруари 2020 г. Европейският съд постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 2 и 3(по едната) и чл. 3 и 8 (по другата)жалба. И в двата съдебни акта е изрично отразено, че Съдът разглежда жалбите с приоритет (те са регистрирани през 2018 г.). Това е индикация за важността на проблемите, които се засягат в тях и същевременно – сигнал към властите да предприемат необходимите действия, за да променят практиката и/или законодателството си. В случая това е важно, тъй като и в двете жалби се повдигат въпроси, които вече са били разглеждани от Съда нееднократно. В следващото изложение ще бъде представено резюме само на първото от тях, тъй като по второто бе публиувана подробна информация от страна на Българския Хелзинкски комитет – Y v. Bulgaria (Application no. 41990/18)
Решението по делото M.A. and Others v. Bulgaria(Application no. 5115/18) е свързано с експулсирането на чужденци . Цяла група дела от такъв характер, обединени от водещото сред тях – C.G. and Others v. Bulgaria, се намират под засилена процедура на наблюдение от страна на Комитета на министрите(тук са включени и следните дела : Auad c. Bulgarie; M. and Others v. Bulgaria; Gapaev end Others v. Bulgaria, Kurilovich and Others v. Bulgaria, M.M. v. Bulgaria.) През март 2019 г. , на 1340-тото заседание на Комитета на министрите на Съвета на Европа, проведено на 12-14 март 2019 г. , относно тази група отново бе отбелязано, че липсва какъвто и да било напредък в преодоляването на редица проблеми, които са от комплексен характер. На 10 октомври 2019 г. последва ново осъдително решение, повдигащо същите проблем – O.D. c. Bulgarie (жалба № 34016/18) . На Правителството бе даден срок до 1 декември 2019 г. да представи конкретна информация за подготовката на изменения в законодателството, както и примерен график на приемането му. Правителството е представило своя план за действие, който все още не е получил оценката на Комитета на министрите.Очертава се сериозен структурен проблем,който изисква усилията на институциии от трите власти,за да бъдат избегнати и за в бъдеще подобни нарушения. Продължи към пълния текст »
На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.
Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцанови срещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10, решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).
Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11). Продължи към пълния текст »
На 12 декември 2019 г. Европейският съд постанови поредното си решение, свързано с продължителността на процедурата по реституция на земеделски земи. Жалбата по делото Zikatanova and Others v. Bulgaria (Application no. 45806/11) вероятно бележи своеобразен „рекорд“ по многобройността на жалбоподателите си. В решението си Съдът потвърждава констатации и изводи, направени в предходни решения, които за пореден път открояват редица проблеми на недообмисления модел на земеделската реституция, заложени в самия закон. Продължи към пълния текст »
След решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, в което Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността поради отнемането на камион на дружеството жалбоподател заради открити наркотици без да бъде извършена преценка на пропорционалността на намесата наскоро Европейският съд в сходен казус достигна до същия извод. На 21 ноември 2019 г. Съдът в състав от трима съдии постанови решение, в което отново установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на румънското акционерно дружество Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria. Продължи към пълния текст »
Те не трябва да разполагат с изключителна компетентност винаги, когато сред извършителите на престъпление има и военно лице. При наличието на граждански лица, обвинени за извършено престъпление наред с лице от състава на въоръжените сили, следва да са налице много сериозни и убедителни причини, поради които военните съдилища да разгледат спора. Международната тенденция е да се ограничава компетентността на тези съдилища.
Това са основните изводи от решението на Европейския съд по правата на човека по делото Mustafa c. Bulgarie, което бе оповестено на 29 ноември. Продължи към пълния текст »
Те не трябва да засягат в по-голяма степен от необходимото правата на отделния индивид, независимо че срещу него е започнало наказателно преследване. Това е основната поука от постановеното на 7 ноември 2019 г. решение на Европейския съд по правата на човека по делото Apostolovi v. Bulgaria Продължи към пълния текст »