Права на Човека .com

На 20 февруари 2020 г. Европейският съд постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 2 и 3(по едната) и чл. 3 и 8 (по другата)жалба.  И в двата съдебни акта е изрично отразено, че Съдът разглежда жалбите с приоритет (те са регистрирани през 2018 г.). Това е индикация за важността на проблемите, които се засягат в тях и същевременно – сигнал към властите да предприемат необходимите действия, за да променят практиката и/или законодателството си. В случая това е важно, тъй като и в двете жалби се повдигат въпроси, които вече са били разглеждани от Съда нееднократно. В следващото изложение ще бъде представено резюме само на първото от тях, тъй като по второто бе публиувана подробна информация от страна на Българския Хелзинкски комитет – Y v. Bulgaria (Application no. 41990/18)

Решението по делото M.A. and Others v. Bulgaria(Application no. 5115/18) е свързано с експулсирането на чужденци . Цяла група дела от такъв характер, обединени от водещото сред тях –   C.G. and Others v. Bulgaria, се намират под засилена процедура на наблюдение от страна на Комитета на министрите(тук са включени и следните дела : Auad c. Bulgarie; M. and Others v. Bulgaria; Gapaev end Others v.  Bulgaria, Kurilovich and Others v.  Bulgaria, M.M. v.  Bulgaria.) През март 2019 г. , на 1340-тото заседание на Комитета на министрите  на Съвета на Европа, проведено на 12-14 март 2019 г. , относно тази  група  отново бе отбелязано, че липсва какъвто и да било напредък в преодоляването на редица проблеми, които са от комплексен характер. На 10 октомври 2019 г. последва ново осъдително решение, повдигащо   същите  проблем – O.D. c. Bulgarie (жалба № 34016/18) . На Правителството бе даден срок до  1 декември 2019 г. да представи конкретна информация за подготовката на изменения в законодателството, както и примерен график на приемането му. Правителството е представило своя план за действие, който все още не е получил оценката на Комитета на министрите.Очертава се сериозен структурен проблем,който изисква  усилията на институциии от трите власти,за да бъдат избегнати и за в бъдеще подобни нарушения. Продължи към пълния текст »

Преценката за продължителност на разследването от гледна точка на процедурните аспекти на чл. 2 и на чл. 6§1 се основава на различни критерии.

Само прекомерната продължителност на едно наказателно производство не е достатъчно основание за установяване на нарушение във връзка с неефективност на разследването в светлината на чл. 2.

До тези изводи достига Европейският съд по правата на човека в своето първо за 2017 г. решение срещу България(Application no. 3524/14). Продължи към пълния текст »

На 1 юли 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Dimitrov and Others v. Bulgaria /по повод смъртта на Ангел Димитров, известен с името Чората/. Жалбата е депозирана след приключване на делото окончателно пред ВКС през 2011 г., през декември 2011 г. и половин година по-късно – през юли 2012 г. Съдът преценявайки, че тя следва да бъде разгледана с приоритет, я изпраща на Правителството, като му задава поредица от въпроси, свързани със спазването на процедурните гаранции на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. В рамките на две години е разменена цялата кореспонденция между страните, така че в рекордно кратък срок – само за 2 години и половина Европейският съд постанови своето решение. Тази бързина едва ли е случайна. Чрез нея вероятно Съдът иска да обърне внимание на властите в няколко насоки. На първо място, че съществува сериозен повтарящ се /или наречен още структурен проблем/ относно прекомерната употреба на сила при задържането на лица и липсата на ефективно разследване, което да доведе до отговорността на полицейските служители, които си позволяват да нарушават националното законодателство безнаказано и дори в известна степен мълчаливо /а понякога и явно/ подкрепяни от своите началници. На втора място  – националният съд не е склонен да спазва стандартите, установени от Европейския съд  относно процесуалните аспекти на чл. 2 и чл. 3 Продължи към пълния текст »

Публична лекция на съдията в Европейския съд по правата на човека г-жа Здравка Калайджиева

На 16 юли се проведе традиционната публична лекция на българския съдия в Европейския съд по правата на човека – г-жа Здравка Калайджиева в Националния институт по правосъдие. Както и други години, тя предизвика изключително голям интерес сред магистрати, адвокати и правозащитници и голямата зала на института бе запълнена до краен предел. Освен лектора, интересът бе предизвикан и от избраната тема на лекцията: „Решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията срещу България и развитието на националното законодателство и практика в изпълнение на тези решения. Позитивните задължения на властите за ефективно разследване по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията“. Продължи към пълния текст »

За правилото ratione temporis в светлината на решението на Европейския съд по делото  Dimitar Shopov v. Bulgaria[1]

Процедурните задължения за извършване на ефективно и бързо разследване по чл. 2  и 3 от Конвенцията представляват едно самостоятелно и независимо задължение за държавите, поради което Съдът е компетентен да разглежда оплаквания за причинена смърт или нечовешко или унизително третиране по случаи, настъпили преди ратифициране на Конвенцията от съответната държава, ако разследването или голяма част от него е осъществено след влизането й в сила за съответната държава. __________________________________________________________________________ Продължи към пълния текст »