На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.
Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцановисрещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10, решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).
Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11). Продължи към пълния текст »
Невъзможността на задържано лице да присъства на погребение на брат си представлява нарушение на чл. 8
Това е заключението на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 2 май 2019 г. по делото Vetsevc. Bulgarie (Requête no 54558/15). Продължи към пълния текст »
На 13 септември 2018 г. Европейският съд за праватa на човека постанови решение, свързано с един много актуален и „чувствителен“ въпрос – относно правомощията на държавата да осъществява контрол върху електронните средства за комуникация като средство за противодействие на престъпността.
В делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom(Арplications nos 58170/13, 62322/14 et 24960/15) са обединени за общо разглеждане по решение на Съда три жалби с 16 жалбоподатели – организации на журналисти, правозащитни организации, както и физически лица – журналисти и адвокати.
Основанието за депозиране на тези жалби е изнесената през 2013 г. информация от бившия служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, че разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство са осъществявали масово наблюдение върху елекронните комуникации и са си споделяли програми и данни. Жалбоподателите твърдят, че поради естеството на дейността им, техните електронни съобщения и /или предаваната информация са били контролирани, прихващани или събирани от британското разузнаване. Продължи към пълния текст »
На 31 май 2018 г. Европейският съд обяви своето решение по горепосоченото дело, което е от серията дела, свързани с т.н. операция „Медузите“, шумно оповестена и рекламирана с помощта на не една услужлива медия, лично от Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи, от самия премиер и от окръжния прокурор на Варна в периода март 2010 г.
В това решение за пореден път са установени нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Този път „само“ две, а не както при Gutsanovic. Bulgarie (no 34529/10, 15 octobre 2013) седем и при Slavov et autres c. Bulgarie(no 58500/10, 10 novembre 2015 – пет.
Обосновка на включването на допълнение към Правилата
На 31 януари 2018 г. по поръчение на Бюрото на Европейския съд по правата на човека (което включва председателя, зам.-председателя на Съда и председателите на отделните камари) е изготвен доклад от Постоянния комитет за допълнение на Правилата на Съда относно работата с класифицирана информация. Целта му е да запълни една празнота в тях и да създаде подходяща регламентация, която би гарантирала на страните, и най-вече на правителствата, една адекватна защита по отношение на конфиденциалните документи (чувствителни, секретни, класифицирани), представяни от тях по искане на Съда.Продължи към пълния текст »
На 26 октомври 2017 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото ZhivkoGospodinovandOthersv. Bulgaria(Applicationsnos. 34639/07 and 9 others).
Жалбоподателите са 10 български граждани, изтърпяващи наказание доживотен затвор (петима) или доживотен затвор без право на замяна(петима) в различни български затвори – Белене, Бобов Дол, Варна, Враца, Пловдив и Стара Загора. Жалбите им са регистрирани през периода 2007 – 2013 г., но съгласно правило 42 § 1 от Правилата на Съда, предвид общността на повдигнатите от тях оплаквания, Съдът ги е обединил за произнасяне в едно решение. Продължи към пълния текст »
На 19 октомври 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалбата Leboisv . Bulgariа (no 67482/14). Независимо, че бе установено само едно нарушение на правото на личен живот на жалбоподателя заради ограниченията на контактите му с външния свят докато е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, решението идентифицира редица нерешени проблеми както на законодателно, така и на организационно ниво, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Обстоятелството, че част от оплакванията бяха обявени за недопустими поради това, че са направени извън 6-месечния срок, не означава, че Министерството на правосъдието, в чиято структура е ГДИН, може да ги пренебрегва.
Това решение идентифицира и проблеми, които следва да бъдат поставени на вниманието на МВР, тъй като нарушенията на правата на лицата, задържани за 24 часа в РПУ, датират от години и все още не са преодоляни. Продължи към пълния текст »
След като ДАНС отне разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – Георги Гатев в медиите се появиха редица публикации. От тях „изплуваха“ имената на лица, по отношение на които очевидно са били прилагани СРС и се правеха внушения, че г-н Гатев е осъществявал нерегламентирани контакти с тях.
Сред коментираните случаи се появи и този на плевенския прокурор Димитър Захариев. В настоящия материал аз ще се спра единствено само на него, тъй като разполагам със собствена информация и наблюдения. По една случайност съм адвокат на г-н Захариев, който ми възложи да подготвя жалба от негово име до Европейския съд по правата на човека. Тя е регистрирана през 2011 г. През юни 2015 г. той ме потърси във връзка с извършени действия по претърсване и изземване в неговия офис, в апартамента му и в жилището на баща му. Продължи към пълния текст »
На 21 февруари 2017 г. Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.
По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) той прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали, че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна. Според Съда обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари и непроверени слухове по повод личния й живот, а националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са съумяла да спазят този баланс между легитимния интерес на обществото, свободата на изразяване и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8. Продължи към пълния текст »
На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.
