Архив

Архив за ‘Право на личен живот’ категория

Нови решения на Европейския съд от 16 ноември 2021 г.

17 ноември, 2021 Няма коментари

На 16 ноември 2021 г. Европейският съд оповести четири нови осъдителни решения срещу България. Най-значимото от тях, класифицирано във второ ниво по важност, несъмнено е  по делото  Vasil Vasilev v. Bulgaria (Application no. 7610/15), в което бяха установени две нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека. Първото е по чл. 8 (право на неприкосновеност на личния живот ) поради липсата на достатъчна яснота в правната рамка и на процедурни гаранции, свързани с унищожаване на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент. Второто е по чл. 6§1 поради липсата на публичност при гледането на дело за обезщетение за вреди в резултат на допуснатото нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот и публично оповестяване на съдебното решение  поради автоматичното класифициране на делото като секретно, тъй като в него се съдържа документът, на който е свален запис от незаконното подслушване.

Резюмета на решението по всяко от двете оплаквания може да бъде прочетено в каталога на решенията за 2021 г.

Другите три решения са постановени от Комитет поради повтарящия се характер и наличието на подобни случаи в предходни години.

В решението   Kolev c. Bulgarie (Requête no 36480/12) е установено нарушение на правото на справедлив процес, тъй като в дисциплинарното производство срещу жалбоподателя са използвани материали, получени с използването на СРС в хода на наказателно производство срещу трето лице. Нито една от двете съдебни инстанции не излага мотиви във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че използваните доказателства за цели извън наказателното производство е недопустимо и поради това неговото нарушение не е установено по законосъобразен начин и с валидни доказателства. Съдът констатира, че отговорът на този въпрос би могъл да рефлектира върху преценката за законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение, но  двете съдебни инстанции,   разгледали жалбата ,  не са дали отговор на този основен аргумент макар дори само кратко или имплицитно. Поради това е установено нарушение на чл. 6§1 в неговите гражданскоправни аспекти.

Решението по делото Kyazim c. Bulgarie (Requête no 39356/17) се отнася до отказа на националните съдилища да приемат искането за промяна на фамилното име на жалбоподателя, който твърди, че е известен в обществото под друго име и иска това положение да бъде отразено в регистрите за гражданско състояние с оглед издаването в бъдеще на  други документи. Първоначално след раждането си той е записан с фамилното име на майка си, но впоследствие е припознат от бащата и в регистрите по гражданско състояние е отразена бащината фамилия. Още докато е бил бебе родителите се разделят и оттогава жалбоподателят не е поддържал никакви връзки с баща си и е израсъл в семейното обкръжение на майка си и роднините й. Затова малко след навършване на пълнолетие и преди да завърши средното си образование той отправя молба за промяна на фамилното си име, изтъквайки, че така е известен в обществото, в приятелската и училищната среда и би искал в началото на своя самостоятелен път в живота  в дипломата и в другите документи, които ще му бъдат издавани,   да фигурира името , под което се е представял цял живот. Националните съдилища отказват да уважат молбата му, приемайки, че това не са „важни обстоятелства“, тъй като името не е осмиващо или позорящо, както и че не е допустимо да се променя фамилията, тъй като така се засягат обществените интереси. Според Европейския съд националните съдилища твърде формално и общо са аргументирали  отазите си с простото позоваване на закона и на обществените интереси като цяло без да се отчетат особеностите на конкретния случай и да се изложат аргументи как исканата промяна  противоречи на защитените обществени интереси. Съдът счита, че съдебният процес   по искането за промяна на името не е предоставил на   жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение.

Решението по жалбата  Lazarov and Others v. Bulgaria (Application no. 27565/14) е свързано с прекомерно забавена земеделска реституция. След като наследодателят на жалбоподателите подава молба за възстановяване на земеделски имот, през 1994 г. поземлената комисия му отказва възстановяване в реални граници и посочва, че има право на обезщетение. През  2001 и 2011 г. са постановени две решения за обезщетение.  С   решение от юни 2012 г. отново е отказано реално възстановяване на имота. След обжалването му то е отменено от Благоевградския районен съд на 8 януари 2013 г., който приема, че няма пречка имотът да бъде възстановен. Тъй като обаче върху него през 1986 г. е бил изграден спортен комплекс, а през 2006 г. държавата прехвърля земята на частно дружество, Агенцията по кадастъра отказва да впише жалбоподателите като собственици след решението на районния съд от 2013. Така жалбоподателите не успяват да влязат във владение на земята. Те не предявяват иск срещу дружеството. Не получават и обезщетение. След 2013 г. няма никакво развитие на нещата. Правителството възразява, че не са били изчерпани наличните вътрешни средства за защита, тъй като жалбоподателите не са продължили процедурата по получаване на обезщетение или , ако са смятали, че реституцията в реални граници е възможна, не са предявили иск срещу дружеството – приобретател на имота.

Съдът констатира, че действително посочените процедурни стъпки са били на разположение на жалбоподателите, но те сами по себе си не биха сложили край на реституционната процедура, която е щяла да отнеме време, както се установява от множеството подобни дела, разгледани от Европейския съд.(напр. Zikatanova and Others v. Bulgaria, no. 45806/11, §§ 54-57, 12 December 2019). Освен това Съдът отбелязва, че тези средства не биха могли да компенсират забавянията в процедурата по реституция до 2011 г. В този смисъл жалбоподателите не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита. могат да бъдат държани само частично отговорни за забавянето на процедурата след 2011-13 г.   Правителството не дава обяснение за причините за това значително забавяне от страна на властите освен общите аргументи за сложността и важността на процеса на реституция на земеделска земя. Въпреки че Съдът е приемал тези съображения като валидни и основателни (напр. в делото Zikatanova and Others v. Bulgaria,§ 122),според него те не могат да оправдаят прекомерната продължителност на реституционния процес, дължаща се на действията и бездействията на властите. Ето защо е установено  нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

 

 

Дискриминационна разпоредба в закон доведе до осъдително решение срещу България

На 11 май 2021 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Yocheva and  Ganeva v. Bulgaria, в което установи нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8. Решението обединява две самостоятелни жалби на самотни майки, на които социалните служби отказват  да  отпуснат семейни помощи за родените от тях деца на основание Закона за семейните помощи за деца/ЗСПД/, тъй като  не отговарят на изискванията да са деца „ с един жив родител“ (тълкувано от властите като изискване те да са припознати от бащите си, след което последните да са починали –  чл. 7, ал. 9)

Решението е класифицирано във второ ниво по значимост, което свидетелства за сериозността на проблемите, третирани в него. Изпълнението на т.н. „генерални мерки“ от страна на България предполага  задължителни промени в законодателството,  които следват от него и произтичат от задълженията, вмененин на държавите, по силата на  чл. 1 от Европейската конвенция. Продължи към пълния текст »

Изявленията на политик доведоха до две осъдителни решения срещу България

18 февруари, 2021 Няма коментари

На 16 февруари Европейският съд постанови две решения, в основата  на които са непремерени публични изявления и публикации на българския политик Волен Сидеров срещу еврейската и ромската общности, които имат ярко изразен враждебен и дискриминационен характер. В настоящата публикация ще бъдат представени резюмета на всяко едно от тях. Това са решения по делата Behar and Gutman v. Bulgaria (Application no. 29335/13)и Budinova and Chaprazov v. Bulgaria   (Application no12567/13).

По-долу ще бъдат представени резюмета на двете решения.

Продължи към пълния текст »

Поредно осъдително решение на Европейския съд след шумна полицейска операция

20 декември, 2020 Няма коментари

На 17 декември 2020 г. Европейският съд постанови решението си по делото Dermanski c. Bulgarie(Requête no 61322/10), в което за пореден път след многобройните дела от серията Гуцанови установи нарушение на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот поради незаконно извършване на претърсване и изземване на вещи без наличието както на предварително разрешение от съд, така и последващо одобрение на тези действия. Продължи към пълния текст »

Пет нови решения срещу България на Европейския съд /обзор/

17 октомври, 2020 Няма коментари

На 13 октомври Европейският съд постанови пет осъдителни решения срещу България –Koychev c. Bulgarie(Requête no 32495/15, квалифицирано във второ ниво по важност), Marin Yosifov c. Bulgarie(Requête no 5113/11), Maksim Savov c. Bulgarie(Requête no 28143/10, квалифицирано във второ ниво по важност) Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 49817/14 and 2 others, постановено от Комитет), Rasheva v. Bulgaria(Application no. 66993/13, постановено от Комитет) Продължи към пълния текст »

X and Y v. Bulgariа – първо решение на Съда за 2020 г.

7 февруари, 2020 Няма коментари

На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.

Продължи към пълния текст »

Претърсването и изземването трябва да се основават на обосновани искания и да се одобряват мотивирано от съда

15 декември, 2019 Няма коментари

Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцанови срещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10,  решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).

Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11). Продължи към пълния текст »

Обхват на правото на личен живот на задържаните

Невъзможността на задържано лице да присъства на погребение на брат си представлява нарушение на чл. 8

Това е заключението на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 2 май 2019 г. по делото Vetsev c. Bulgarie (Requête no 54558/15). Продължи към пълния текст »

Контролът върху електронните средства за комуникация и правото на неприкосновеност на кореспонденцията в решението на Европейския съд по делото Big Brother Watch and Others

15 септември, 2018 Няма коментари

На 13 септември 2018 г. Европейският съд за праватa на човека постанови решение, свързано с един много актуален и „чувствителен“ въпрос – относно правомощията на държавата да осъществява контрол върху електронните средства за комуникация като средство за противодействие на престъпността.

В делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom (Арplications   nos 58170/13, 62322/14 et 24960/15) са обединени за общо разглеждане по решение на Съда три жалби с 16 жалбоподатели – организации на журналисти,  правозащитни организации, както и физически лица –  журналисти и адвокати.

Основанието за депозиране на тези жалби е   изнесената  през 2013 г.   информация от бившия   служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, че разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство са осъществявали масово наблюдение върху елекронните комуникации  и са си споделяли програми и данни.  Жалбоподателите твърдят, че поради естеството на дейността им, техните електронни съобщения и /или предаваната  информация са били контролирани, прихващани  или събирани от британското разузнаване.   Продължи към пълния текст »

Dimova-Ivanova et Ivanov c. Bulgarie(Requête no 58497/10), 31 mai 2018

На 31 май 2018 г. Европейският съд обяви своето решение по горепосоченото дело, което е от серията дела, свързани с т.н. операция „Медузите“, шумно оповестена и рекламирана с помощта на не една услужлива медия, лично от Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи, от самия премиер и от окръжния прокурор на Варна в периода март 2010 г.

В това решение за пореден път са установени нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Този път „само“ две, а не както при Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, 15 octobre 2013) седем и при Slavov et autres c. Bulgarie(no 58500/10, 10 novembre 2015 – пет.

Продължи към пълния текст »