Права на Човека .com

На 13 октомври Европейският съд постанови пет осъдителни решения срещу България –Koychev c. Bulgarie(Requête n^o 32495/15, квалифицирано във второ ниво по важност), Marin Yosifov c. Bulgarie(Requête n^o 5113/11), Maksim Savov c. Bulgarie(Requête n^o 28143/10, квалифицирано във второ ниво по важност) Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 49817/14 and 2 others, постановено от Комитет), Rasheva v. Bulgaria(Application no. 66993/13, постановено от Комитет) Продължи към пълния текст »

На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.

Продължи към пълния текст »

Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцанови срещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10,  решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).

Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11). Продължи към пълния текст »

Невъзможността на задържано лице да присъства на погребение на брат си представлява нарушение на чл. 8

Това е заключението на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 2 май 2019 г. по делото Vetsev c. Bulgarie (Requête no 54558/15). Продължи към пълния текст »

На 13 септември 2018 г. Европейският съд за праватa на човека постанови решение, свързано с един много актуален и „чувствителен“ въпрос – относно правомощията на държавата да осъществява контрол върху електронните средства за комуникация като средство за противодействие на престъпността.

В делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom (Арplications   nos 58170/13, 62322/14 et 24960/15) са обединени за общо разглеждане по решение на Съда три жалби с 16 жалбоподатели – организации на журналисти,  правозащитни организации, както и физически лица –  журналисти и адвокати.

Основанието за депозиране на тези жалби е   изнесената  през 2013 г.   информация от бившия   служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, че разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство са осъществявали масово наблюдение върху елекронните комуникации  и са си споделяли програми и данни.  Жалбоподателите твърдят, че поради естеството на дейността им, техните електронни съобщения и /или предаваната  информация са били контролирани, прихващани  или събирани от британското разузнаване.   Продължи към пълния текст »

На 31 май 2018 г. Европейският съд обяви своето решение по горепосоченото дело, което е от серията дела, свързани с т.н. операция „Медузите“, шумно оповестена и рекламирана с помощта на не една услужлива медия, лично от Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи, от самия премиер и от окръжния прокурор на Варна в периода март 2010 г.

В това решение за пореден път са установени нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Този път „само“ две, а не както при Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, 15 octobre 2013) седем и при Slavov et autres c. Bulgarie(no 58500/10, 10 novembre 2015 – пет.

Продължи към пълния текст »

Обосновка на включването на допълнение към Правилата

На 31 януари 2018 г. по поръчение на Бюрото на Европейския  съд по правата на човека (което включва председателя, зам.-председателя на Съда и председателите на отделните камари) е изготвен доклад от Постоянния комитет за допълнение на Правилата на Съда относно работата с класифицирана информация. Целта му е да запълни една празнота в тях и да създаде подходяща регламентация, която би гарантирала на страните, и най-вече на правителствата, една адекватна защита по отношение на конфиденциалните документи  (чувствителни, секретни, класифицирани), представяни от тях по искане на Съда. Продължи към пълния текст »

На 26 октомври 2017 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото Zhivko Gospodinov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 34639/07 and 9 others).

Жалбоподателите са 10 български граждани, изтърпяващи наказание доживотен затвор (петима) или  доживотен затвор без право на замяна(петима) в различни български затвори – Белене, Бобов Дол, Варна, Враца, Пловдив и Стара Загора. Жалбите им са регистрирани през периода 2007 – 2013 г., но съгласно правило 42 § 1 от Правилата на Съда, предвид общността на повдигнатите от тях оплаквания, Съдът ги е обединил за произнасяне в едно решение. Продължи към пълния текст »

На 19 октомври 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалбата   Lebois v . Bulgariа (no 67482/14). Независимо, че бе установено само едно нарушение на правото на личен живот на жалбоподателя заради ограниченията на контактите му с външния свят докато е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, решението идентифицира редица нерешени проблеми както на законодателно, така и на организационно ниво, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Обстоятелството, че част от оплакванията бяха обявени за недопустими поради това, че са направени извън 6-месечния срок, не означава, че   Министерството на правосъдието, в чиято структура е ГДИН, може да ги пренебрегва.

Това решение идентифицира и проблеми, които следва да бъдат поставени на вниманието на МВР, тъй като нарушенията на правата на лицата, задържани за 24 часа в РПУ, датират от години и все още не са преодоляни. Продължи към пълния текст »

След като ДАНС отне разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – Георги Гатев в медиите се появиха редица публикации. От тях „изплуваха“ имената на лица, по отношение на които очевидно са били прилагани СРС и се правеха внушения, че г-н  Гатев е осъществявал нерегламентирани контакти с тях.

Сред коментираните случаи се появи и този на плевенския прокурор Димитър Захариев. В настоящия материал аз ще се спра единствено само на него, тъй като разполагам със собствена информация и наблюдения. По една случайност съм адвокат на г-н Захариев, който ми възложи да подготвя жалба от негово име до Европейския съд по правата на човека. Тя е регистрирана през 2011 г. През юни 2015 г. той ме потърси във връзка с извършени действия по претърсване и изземване в неговия офис, в апартамента му и в жилището на баща му. Продължи към пълния текст »