На 11 май 2021 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Yocheva and Ganeva v. Bulgaria, в което установи нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8. Решението обединява две самостоятелни жалби на самотни майки, на които социалните служби отказват да отпуснат семейни помощи за родените от тях деца на основание Закона за семейните помощи за деца/ЗСПД/, тъй като не отговарят на изискванията да са деца „ с един жив родител“ (тълкувано от властите като изискване те да са припознати от бащите си, след което последните да са починали – чл. 7, ал. 9)
Решението е класифицирано във второ ниво по значимост, което свидетелства за сериозността на проблемите, третирани в него. Изпълнението на т.н. „генерални мерки“ от страна на България предполага задължителни промени в законодателството, които следват от него и произтичат от задълженията, вмененин на държавите, по силата на чл. 1 от Европейската конвенция. Продължи към пълния текст »
На 16 февруари Европейският съд постанови две решения, в основата на които са непремерени публични изявления и публикации на българския политик Волен Сидеров срещу еврейската и ромската общности, които имат ярко изразен враждебен и дискриминационен характер. В настоящата публикация ще бъдат представени резюмета на всяко едно от тях. Това са решения по делата BeharandGutmanv. Bulgaria (Application no. 29335/13)и BudinovaandChaprazovv. Bulgaria (Application no12567/13).
По-долу ще бъдат представени резюмета на двете решения.
На 17 декември 2020 г. Европейският съд постанови решението си по делото Dermanski c. Bulgarie(Requête no 61322/10), в което за пореден път след многобройните дела от серията Гуцанови установи нарушение на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот поради незаконно извършване на претърсване и изземване на вещи без наличието както на предварително разрешение от съд, така и последващо одобрение на тези действия. Продължи към пълния текст »
На 13 октомври Европейският съд постанови пет осъдителни решения срещу България –Koychevc. Bulgarie(Requête no 32495/15, квалифицирано във второ ниво по важност), MarinYosifovc. Bulgarie(Requête no 5113/11), MaksimSavovc. Bulgarie(Requête no 28143/10, квалифицирано във второ ниво по важност) PetrovandOthersv. Bulgaria(Applications nos. 49817/14 and 2 others, постановено от Комитет), Rashevav. Bulgaria(Application no. 66993/13, постановено от Комитет) Продължи към пълния текст »
На 6 февруари бе постановено първото решение на Европейския съд срещу България за тази година. То разглежда проблем, който не е нов за страната ни и е бил нееднократно обект на внимание на Съда както по български дела, така и по жалби срещу други държави . На практика фактическата власт на единия родител върху детето се оказва по-силна от властта на институциите да окажат съдействие и да защитят правата му, които той официално и по силата на съдебно решение е получил. Забележителна е бързината, с която Съдът е решил делото за по-малко от две години, тъй като жалбата е постъпила през май 2018 г. и година и осем месеца по-късно вече е постановено решението. Това би следвало да даде знак на националните институции в каква насока да предприемат генерални мерки, за да не се стига до подобни осъждания.
Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцановисрещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10, решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).
Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11). Продължи към пълния текст »
Невъзможността на задържано лице да присъства на погребение на брат си представлява нарушение на чл. 8
Това е заключението на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 2 май 2019 г. по делото Vetsevc. Bulgarie (Requête no 54558/15). Продължи към пълния текст »
На 13 септември 2018 г. Европейският съд за праватa на човека постанови решение, свързано с един много актуален и „чувствителен“ въпрос – относно правомощията на държавата да осъществява контрол върху електронните средства за комуникация като средство за противодействие на престъпността.
В делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom(Арplications nos 58170/13, 62322/14 et 24960/15) са обединени за общо разглеждане по решение на Съда три жалби с 16 жалбоподатели – организации на журналисти, правозащитни организации, както и физически лица – журналисти и адвокати.
Основанието за депозиране на тези жалби е изнесената през 2013 г. информация от бившия служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, че разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство са осъществявали масово наблюдение върху елекронните комуникации и са си споделяли програми и данни. Жалбоподателите твърдят, че поради естеството на дейността им, техните електронни съобщения и /или предаваната информация са били контролирани, прихващани или събирани от британското разузнаване. Продължи към пълния текст »
На 31 май 2018 г. Европейският съд обяви своето решение по горепосоченото дело, което е от серията дела, свързани с т.н. операция „Медузите“, шумно оповестена и рекламирана с помощта на не една услужлива медия, лично от Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи, от самия премиер и от окръжния прокурор на Варна в периода март 2010 г.
В това решение за пореден път са установени нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Този път „само“ две, а не както при Gutsanovic. Bulgarie (no 34529/10, 15 octobre 2013) седем и при Slavov et autres c. Bulgarie(no 58500/10, 10 novembre 2015 – пет.
Обосновка на включването на допълнение към Правилата
На 31 януари 2018 г. по поръчение на Бюрото на Европейския съд по правата на човека (което включва председателя, зам.-председателя на Съда и председателите на отделните камари) е изготвен доклад от Постоянния комитет за допълнение на Правилата на Съда относно работата с класифицирана информация. Целта му е да запълни една празнота в тях и да създаде подходяща регламентация, която би гарантирала на страните, и най-вече на правителствата, една адекватна защита по отношение на конфиденциалните документи (чувствителни, секретни, класифицирани), представяни от тях по искане на Съда.Продължи към пълния текст »
На 11 май 2021 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Yocheva and Ganeva v. Bulgaria, в което установи нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8. Решението обединява две самостоятелни жалби на самотни майки, на които социалните служби отказват да отпуснат семейни помощи за родените от тях деца на основание Закона за семейните помощи за деца/ЗСПД/, тъй като не отговарят на изискванията да са деца „ с един жив родител“ (тълкувано от властите като изискване те да са припознати от бащите си, след което последните да са починали – чл. 7, ал. 9)
